Молитвена осмодневница за християнско единение 18-25 януари

„Постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите”: това е темата за Молитвената осмодневница за християнско единение за 2011, която се провежда от 18 до 25 януари. Тя е взаимствана от евангелския разказ в Деянията на Апостолите (2, 42-47) и е предложена и подготвена от „Църквата Майка” на Ерусалим с което иска да насърчи християните да размишляват над живота на първата християнска общност, живяла единно „в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите” (Деян 2,42).

Текстовете поставят на преден план необходимостта от осъществяването на Христовата молитва за единство: „всички да бъдат едно… за да може света да повярва” (Йоан 17,21). Единството е представено в неговите съществени аспекти, които са цитирани в ключовия текст на седмицата: учението на Апостолите, общението, хлеболомението и молитвата. Тези елементи са знака за автентичност, който от първата християнска общност – събрана на Петдесятница и изпратена по света, за да възвестява спасителната смърт и възкресението на Христос, за всички – се предава като „апостолична приемственост” във всички общности, които произлизат от нея.


През 2010 г. отбелязахме големите мисионерски движения на християнството, с честванията за стогодишнината от Международната мисионерска конференция и рождението на модерното Икуменическо Движение. През 2011 г. църквите в Ерусалим ни призовават да размишляваме над първата голяма мисионерска дейност на Христовите последователи. Те бяха призовани да размишляват над това, което бе опорната точка на тяхната вяра, изразена поученията на апостолите и по начина по който те живееха и честваха тяхното призвание на Христови последователи.


В откъсът на Деянията на Апостолите, разказващ за Петдесятница, виждаме как разделението на народите при Вавилонската кула е преодоляно чрез дара на Светия Дух, който прави разбираемо посланието на апостолите. Но преди всичко, това разделение е преодоляно чрез единствения език, говорен и поставен на практика от Исус: езика на любовта, говорен и разбран от всички. Молитвата на Христос в навечерието на неговата смърт е за единството на онези, които вярват в Него, но същевременно тя е и размишление над неговите думи: „по това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Йоан 13,35). Любовта, проповядвана и поставена на практика от Христос, е любов на смирено взаимно служение. Коренно свързана със Словото Божие, станало плът, тази любов се изразява и в служението на истината на спасението, предложено от Бог на всеки човек. Ето защо Църквите в Ерусалим ни припомнят думите на Свети Павел, да живеем помирени, което означава изкупени и единни в Бог, и затова едни към други. Това помирение трябва да бъде живяно като мир Божи, който посредством всяка една от нашите общности е предложен на света. Пред несигурната ситуация на християните в тази част на света, има спешна нужда от молитва за единство през току що започналата година. Това единство не означава еднообразие, а живот живян евангелски, който се превръща в симфония от различия, защото единствения Дух продължава да композира хвалебствената партитура за Бог.


Богословско-пасторален аспект
Преди две хиляди години първите Христови ученици, събрани в Ерусалим в деня на Петдесятница, получиха дара на Светия Дух и бяха заедно като тяло Христово. В това събитие християните от всяка епоха и място разпознават своят произход, като общност от вярващи призвани заедно да възвестяват Исус Христос Господ и спасител. Въпреки, че първата църква в Ерусалим е трябвало да преодолее трудности, както вътрешни така и външни, нейните членове „постоянстваха в учението на апостолите, общението, хлеболомението и молитвата”.

Не е трудно да се забележи, как ситуацията на първите християни в Ерусалим се отразява в тази на днешната църква в Ерусалим. Настоящата общност, преживява много от радостите и болките на първата църква: несправедливости, неравенства и разделения, но също предано постоянство и признаването на едно по-широко единство сред християните.


Днес църквите в Ерусалим ни посочват какво означава да се борим за единството, въпреки съществуващите проблеми. Те ни показват, че желанието за единство може да бъде повече от обикновени думи, но в действителност може да ни насочи към бъдещи конкретни усилия, които да ни накарат да предвкусим небесния Ерусалим.

За осъществяването на тази идея е нужно съзнание. Отговорността за разделенията е наша и те са резултат от нашите действия. Когато се молим трябва да просим от Бог да ни промени, да ни обърне, за да работим активно за единството. Ние сме готови да се молим за единството, но молитвата не може да замени конкретните действия за неговото реализиране. Ето защо, призива за единство тази година достига до църквите по целия свят от Ерусалим, църквата майка, която насърчава християните да преоткрият ценностите, обединявали първите християни в Ерусалим, когато те постоянстваха в учението на апостолите, общението, хлеболомението и молитвата.

Четирите елемента на единството
Избраната тема за молитвената Осводневница представя четирите основни елемента на първата християнска общност, които са съществени и за живота на всяка християнска общност, където и да се намира тя. На първо място е поставено словото, предадено от апостолите; на второ място е общението, което е една от характеристиките на първите вярващи, всеки път когато те се събират; на трето място е Евхаристията (хлеболомението), която също е отличителния знак на първата Църква, спомен за новия завет, започнат от Исус с неговото страдание, смърт и възкресение; на четвърто място е постоянната молитва. Тези четири елемента са пиластрите в живота на Църквата и за нейното единство.


Християнската общност от Светата Земя изтъква на преден план тези четири основни елемента, но същевременно издига молитва към Бог за единството и жизнеността на Църквата по целя свят. Християните в Ерусалим приканват своите братя и сестри по света да се обединят в молитвата за справедливостта, мира и просперитета за всички народи.
 
Подтемите на молитвената осмодневница
Ден първи представя контекста на Църквата майка в Ерусалим, поставяйки на преден план нейната приемственост в съвременната Църква по цял свят. Припомня смелостта на първата християнска общност и нейното убедително свидетелство на истината.
Ден втори припомня, че първата християнска общност събрана на Петдестятница е била съставена от хора с различен произход, също като днешната Църква в Ерусалим, която е съвкупност от богатството на различните християнски традиции. Днешното предизвикателство е да постигнем по-голямо видимо единство, което да обгръща нашите различия и традиции.
Ден трети насочва вниманието към същността на единството: словото Божие предадено чрез учението на апостолите. Църквата в Ерусалим ни припомня, че каквито и да се нашите разделения, това учение ни отправя силен призив да се посветим едни други в любовта и да се дарим на единственото тяло на Христос, което е Църквата.
Ден четвърти посочва общението като втори елемент на единството. Именно както първите християни, споделяли всичко по между си. Църквата в Ерусалим призовава всички братя и сестри да споделят благата и поемат едни други тежестите с радостно и благородно сърце, така че никой да не бъде в нужда.
Ден пети насочва вниманието към третия елемент на единството: хлеболомението, което ни обединява в надеждата. Нашето единство преминава отвъд Свето Причастие и трябва да включва правилното морално поведение към човешката личност и цялата общност. Църквата в Ерусалим ни препоръчва да се обединим в преломяването на хляба, защото една разделена Църква не може да говори авторитетно по въпроси отнасящи се до справедливостта и мира.
Ден шести: представя четвъртия елемент на единството. Господнята молитва, призовава всички нас, в Ерусалим и по целия свят, слаби и силни, да работим заедно за справедливостта, мира и единството, за да дойде Божието царство.
Ден седми отвежда отвъд четирите елемента на единството, защото църквата в Ерусалим радостно възвестява възкресението дори когато носи върху себе си тежестта на кръста. Днес, възкресението на Христос за християните в Ерусалим е надежда и сила, която помага да са постоянни в тяхното свидетелство и за да работят за мира и свободата в града на мира.
Ден осми завършва с призив на Църквите в Ерусалим за по-голямо служение за каузата на помирението. Дори и християните да постигнат единството между тях, то няма да е пълно, защото трябва да се помирят с другите. В контекста на Ерусалим това означава помирение между палестинци и израелци. В останалите общности, християните са призвани да търсят справедливостта и помирението в техния житейски контекст.

Подтемата за всеки ден молитветната седмица е избрана не само за да ни припомни историята на първата църква, но също и за житейския опит на днешните християни в Ерусалим, приканвайки ни да размишляваме как можем да предадем този опит в живота на нашите християнски общности. През тези осем дена сме приканени да възвестяваме и свидетелстваме, че единството – в неговия пълен смисъл като „постоянство в учението на апостолите, общението, хлеболомението и молитвата” – ще ни помогне да се преборим заедно със злото не само в Ерусалим, но и по целия свят.

svt/ rv