Бенедикт ХVІ на Генералната аудиенция: Чистилището не е място, а вътрешен огън пречистващ душата

Чистилището не е място на външни терзания, а като „един огън и път за пречистване на душата”. Това каза Бенедикт ХVІ на днешната генерална аудиенция, която посвети на Света Катерина от Генуа, живяла през средновековието. За Света Катерина, посочи Папата, пречистващия огън на чистилището е „вътрешно състояние на душата, която постепенно се въздига до първоначалната божествена чистота”. В края на генералната аудиенция Светият Отец подчерта, че съвременната епоха поставя на преден план за християните „да възвестяват” Евангелието със своя живот.

*********
„Чистилището не е място на терзания под земята, а вътрешен огън, който пречиства душата”. Така преди петстотин години една жена от Генуа, ръководителка на най-голямата градска болница през онази епоха, описва Чистилището. В нейното описание, посочи Папата, няма апокалиптични сцени, а един обикновен огън, който консумирайки греха, води душата на човека до нейното първоначално сияние. Пред осемте хиляди вярващи и поклонници в Аула „Павел VІ” Бенедикт ХVІ представи видението на Светицата на 20 март 1473 по време на една изповед:


„Коленичила пред свещеника, нейното сърце е докоснато от безкрайната Божия любов, за да види своето нищожество и недостатъци, но същевременно и на Божията доброта, дотолкова, че почти загубва съзнание. Докосване като рана от познанието за себе си и празнотата на нейния живот, но и от добротата на Бог. От това видение се поражда решението, което насочва целият и живот, изразено в думите: „Край на светското, край на греха”. 

Оттук, посочи Папата, започва „пречистването” на Катерина, белязано от „постоянната скръб” за извършените грехове, от дълбокия контакт с Христос в молитвата и силното усещане за Божията доброта. В това изживяване на постепенно „мистично единение” – по-късно събрано и описано в книга от нейния изповедник – бъдещата Светица развива своето разбиране за Чистилището. Едно „оригинално” виждане, отбеляза Папата, което въпреки това не е едно истинско „откровение”:


„Първата оригинална характеристика се отнася до „мястото” на пречистването на душите. По нейно време то се е изобразявало основно с помощта на образи свързани с определено пространство, където се е намирало Чистилището. За Катерина, то не е свързано с дълбините на земята; не е един външен, а вътрешен огън. Това е Чистилището, един вътрешен огън”. 

Бенедикт ХVІ посочи, че този образ за Чистилището и мислите с които Катерина го допълва, се среща с „дълбоката скръб” за нейните лични грехове и с „безкрайната Божия любов”, прощаваща греховете. Всичко това оформя представата на Светицата за Чистилището:


„Светицата не изхожда от отвъдното, за да разкаже за терзанията в Чистилището - както е прието по онова време, дори може би и днес - за да посочи пътя към пречистването или обръщането. Тя изхожда от личния вътрешен опит на своя живот по пътя към вечността. Душата осъзнава за безкрайната любов и съвършената справедливост на Бог и като следствие от това страда, че не е отговорила по правилен и съвършен начин на тази любов. Именно Божията любов се превръща в пламък, самата любов е тази която очиства от греха”. 

Духовният живот на Света Катерина, посочи Папата, се подхранва от древни богословски извори, както често се случва при Светците, които изграждат една силна връзка с свръхестественото, посредством свещените текстове:


„В своя живот на единение с Бог, светците достигат до едно дълбоко познание за божествените тайни, съчетаващо любовта и познанието и което се превръща в помощ за самите богослови и в тяхното разбиране за тайните на вярата, на истинското задълбочаване на тайните, като например Чистилището”. 

Света Катерина все повече се отдава на своите професионални задължения, продължи Папага, а Бог и болницата се превръщат в „полюсите на нейния живот:


„Скъпи приятели, не трябва да забравяме, че колкото повече обичаме Бог и сме постоянни в молитвата, толкова повече ще обичаме хората около нас, защото ще можем да видим във всеки образа на Господа, който обича безгранично и без разлика. Мистичния живот не създава разстояние между хората, нито е абстрактен живот, а приближава, защото започваме да виждаме и да действаме с очите и сърцето на Бог”. 

Бенедикт ХVІ завърши своята беседа, като се позова на всеотдайността на Светицата към болните:
 
„Смиреното, благородно и предано служение на Светицата в болницата на Паматоне е ярък пример на милосърдието към всички и насърчение предимно към жените, които допринасят за обществото и Църквата с тяхната безценна дейност, обогатена от чувствителността им и вниманието към най-бедните и нуждаещите се”. 

В края на генералната аудиенция Бенедикт ХVІ се обърна към болните, младежите и младоженците като ги насърчи да бъдат „сеячи на надеждата и радостта в Църквата и света”, особено в настоящата епоха, която „поставя на преден план необходимостта християните да възвестяват Евангелието с живота”.


svt/ rv