Папата към акредитираните дипломати във Ватикана: религиозната свобода трябва да бъде
защитавана навсякъде по света

„Религиозното измерение е неотменима характеристика от съществуванието и дейността на човека”: тази неопровержима истина бе в основата на словото на Бенедикт ХVІ към дипломатическите представители акредитирани към Светия Престол, които прие днес на традиционната аудиенция за размяната на новогодишни пожелания. Папата се спря на условията в които се намира религиозната свобода по света и остро осъди антихристиянските насилия, особено в Ирак и Египет. Освен това призова за премахване на закона за богохулството в Пакистан и обърна внимание на опитите за маргинализиране на религията, особено на Запад. Папското слово бе отправено към посланиците на 178 държави, които имат сключени дипломатически отношения със Светия Престол, сред които и българския посланик Никола Калудов.

Папата подчерта, че отричането на правото на религиозна свобода „създава неравновесия и конфликти на всички нива, включително на личностно и междуличностно ниво”. Позовавайки се на Посланието за Световния ден на мира, Бенедикт ХVІ отново потвърди, че „много често правото на религиозна свобода бива подлагано на дискусии или се нарушава”, но всъщност това е „първото от човешките права”. Мирът, допълни Светия Отец, може да се постигне само, ако „човека може свободно да търси и служи на Бог в своето сърце, живот и отношение с другите”.

Бенедикт ХVІ се позова на антихристиянските атентати в Ирак, които, каза той, „дълбоко ни огорчиха”:
 
“Je renouvelle aux Autorités de ce pays et aux chefs religieux musulmans... ”
Папата поднови своя апел към „иракските власти и религиозните мюсюлмански водачи” да полагат усилия, за да могат техните християнски съграждани да живеят в сигурност и продължават да допринасят за благото на обществото на което са пълноправни членове”. Също в Александрия, Египет, припомни Папата, „тероризмът засегна тежко вярващите по време на молитва в църквата”. Той направи горчивата констатация, че „последователността на атаките е допълнителен знак за спешната необходимост правителствата в региона да приложат ефикасни мерки за закрилата на религиозните малцинства, въпреки трудностите и заплахите”. Бенедикт ХVІ още веднъж припомни, че християните в Близкия Изток „са истински граждани, лоялни към своята родина и предани на националния дълг”. Светият Отец изтъкна страните от Старият Континент, пожелали „конкретен отговор от страна на Европейския Съюз” за защитата на християните в региона”.

Папата конкретно посочи района на Арабския полуостров, където живеят и работят много имигранти – християни и затова Католическата църква трябва да разполага с подходящите пасторални структури. Също така и Пакистан, където е в сила и противоречивия закон за богохулството:

“Parmi les normes qui lèsent le droit des personnes à la liberté religieuse...”
„Сред нормите, които накърняват правото на религиозна свобода е закона за богохулството в Пакистан”, посочи Папата и отново призова пакистанските власти „да положат необходимите усилия за неговото премахване, тай като е очевидно че служи като претекст за извършване на насилия срещу религиозните малцинства”. Трагичното убийство на губернатора на Пенджаб, предупреди Папата, „показва спешната необходимост за това”, защото „почитането на Бог насърчава братството и любовта, а не омразата и разделението”.

Папата изрази своето безпокойство за атаките срещу християните в Нигерия и за насилията в Южна и Югоизточна Азия:

“Dans divers pays, d’autre part, la Constitution reconnaît... ”
От друга страна, в различни държави Конституцията признава религиозната свобода, но в действителност живота на религиозните общности е труден и понякога несигурен”. Папата отправи настойчив апел, за „спирането на тази двусмисленост, принуждаваща вярващите да избират между предаността към Бог и лоялността към родината”. Бенедикт ХVІ поиска да се гарантира „навсякъде за католическите общности пълната организационна автономност и свободата да извършват своята мисия”. Отново, каза Папата, мислите „са насочени към католическата общност в континентален Китай и неговите Пастири, които живеят в момент на трудности и изпитания”. Оттук и насърчението към кубинските власти „установения диалог с Църквата да се укрепи и разшири допълнително”.


Бенедикт ХVІ насочи своето внимание към Запада, където „се намираме пред друг вид заплахи, накърняващи пълното упражняване на религиозната свобода”. По-конкретно тенденцията в много страни религията да бъде смятана за „незначителен или дори дестабилизиращ фактор”, като се правят опити „да бъде ограничено нейното влияние в социалната сфера”:

“On en arrive ainsi à exiger que les chrétiens agissent... ”
„Така се достига до претенцията християните да изповядват своята вяра без да се позовават на своите религиозни и морални убеждения и дори да влизат в противоречия с тях”. Бенедикт ХVІ конкретно се позова на ония закони, които „ограничават правото на свободно съзнание на работещите в здравната област или някои служители в областта на правото”. Папата посочи още една проява на маргинализацията на религията: забраната на религиозни символи на обществени места с което се прекъсват културните корени, подхранващи идентичността на Стария Континент. Наред с това, той благодари на страните подкрепили италианското правителство в защита на излагането на Разпятието на обществени места: 
 
“Reconnaître la liberté religieuse signifie, en outre, garantir...”
„Признаването на религиозната свобода означава гаранцията, че религиозните общности могат свободно да действат в обществото, чрез инициативи в социалната благотворителната и образователната области”.

Папата изрази и безпокойството, че „служението, което католическите общности поднасят на обществото, особено в сферата на възпитанието на младите поколения, е компрометирано или възпрепятствано от проектозакони, които могат да създадат един своеобразен държавен монопол над образованието, както се наблюдава например в някой страни от Латинска Америка:

“Poursuivant ma réflexion, je ne puis passer sous silence...”
Продължавайки своето размишление, посочи Папата, „не мога да премълча за една друга заплаха за религиозната свобода на семействата в някой европейски държави, там където е наложено участието в часовете по сексуално или гражданско възпитание, предлагащи привидно неутрални концепции за личността и живота, но които в действителност отразяват една антропология противоположна на вярата и здравия разум”.


Бенедикт ХVІ с горчивина посочи и съществуването на една своеобразна „скала на нетолерантността към религиите”, с „дискриминационни действия срещу християните, смятани за по-малко тежки и заслужаващи по-малко внимание от страна на правителството и общественото мнение”. Още по-малко могат да бъдат оправдани и „опитите за нови права, които се противопоставят на религиозната свобода и са насърчавани от някой сектори от обществото”. Затова, Светият Отец отново подчерта, че не е достатъчно „абстрактното провъзгласяване на религиозната свобода”.

Бенедикт ХVІ завърши вълнуващото си словото с настойчив апел:

“…la religion ne constitue pas pour la société un problème…”
„Религията не представлява проблем за обществото, нито фактор за смущение и конфликт”, каза Светия Отец. „Църквата не търси привилегии”, а желае да упражнява свободно своята мисия. „Никое човешко общество не трябва да бъде лишавано от фундаменталния принос на религиозните общности”, завърши Бенедикт ХVІ.


dg/svt/rv