Бенедикт ХVІ възкресява духът на междурелигиозната среща в Асизи през 1986: религиите са носители на мира

Бенедикт ХVІ иска да отбележи 25-та годишнина от историческата междурелигиозна среща в Асизи през 1986, пожелана на Йоан Павел ІІ, но също и да поднови усилията на вярващите от всички религии да живеят собствената вяра, като служение за каузата на мира. С тези намерения той ще се отправи през октомври към италианския град Асизи, родния град на свети Франциск, където ще се проведе нова среща между лидерите на най-големите световни религии.


Когато си под зоркия поглед на Бог, думите и жестовете с които хората Му отдават почит нямат значение. Онова, което е от значение е смелостта с която различните хора съумяват да бъдат "душата на Бог" в света. Това е желанието и на Църквата, особено инициативита на Йоан Павел ІІ преди 25 години Йоан Павел ІІ, решил да направи видимо „невъзможното”: да постави рамо до рамо, сърце до сърце, големите религии на земята, за да стане видимо за държавите, че архитрава на мира се крепи и ще се крепи винаги върху колоните на вярата. Всичко това Бенедикт ХVІ обобщи в своето размишление преди молитвата Ангел Господен на 2 януари т.г.: „Който върви към Бог, не може да не предава мира, а който изгражда мира, не може да не се приближи към Бог”. С тази увереност през октомври Папата ще се отправи към Асизи, града на Свети Франциск, откъдето започва всичко.


Бенедикт ХVІ подчерта много ясно истинския дух на Асизи още преди три години, на 21 октомври 2007, при посещението си в Неапол в контекста на срещата „Хора и религии”, организирана от общността на Свети Егидий и една от най-посещаваните и дългогодишни международни инициативи на „духа от Асизи”:


Всички сме призвани да работим за мира и да полагаме активни усилия за насърчаване на помирението между народите, зачитайки различията между религиите. Това е истинският „дух на Асизи”, който се противопоставя на всяка форма на насилие и злоупотреба с религията, като претекст за насилие. В един свят разкъсван от конфликти, където понякога насилието се оправдава с името на Бог, религиите никога не трябва да се превръщат в пътища на омразата; злото и насалието никога не трябва да се оправдават с Божието име. Точно обратното: религиите могат и трябва да предлагат своя безценен ресурс за изграждане на едно мирно човечество, защото говорят за мир на човешкото сърце”.


Но настоящата световна обстновка често ни предлага обратното: първите, които стават жертва на самоубийствени атентати, извършени от невярващи в Бог или използващи името му в повод на собствената война, са именно жените и мъжете, които вярват и живеят последователно своята вяра. Дори понякога загубват живота си, излизайки от църквата или джамията. Бенедикт ХVІ посочи тези тъжни и трагични факти през месец юли м.г, по време на аудиенцията с новия посланик на Ирак към Светия Престол. Думите на солидарност на Папата при тази среща са недвусмислени: „През последните години сме свидетели на много трагични действия на насилие срещу невинни членове на населението, както мюсюлмани, така и християни. Действия, които са противоположни на поученията на Исляма, но също и на християнството””. Но тази „споделена болка – прибави Бенедикт ХVІ – може да изгради една дълбока връзка, укрепвайки решителността на мюсюлмани и християни да работят за мира и помирението”. Историята показа, че "някои от най-силните мотиви за преодоляването на разделенията произлизат от примера на онези мъже и жени, които избирайки пътя на смелото не насилственото свидетелство на най-висшите ценности, ставайки жертва на подли действия на насилие”. В този сблъсък между избралия омразата и онзи, предпочел човека и Бог, се консумира съдбата на света.

Всичко това, Бенедикт ХVІ ще го отнесе в Асизи, който от 25 години е епицентър на международния мир, а не само на религиозния. Това го припомня и говорителя на Свещения манастир в града на Св. Франциск, отец Енцо Фортунато:
 
„Връщам се назад в спомените си през 1986 в периода на Студената война за тази среща, като предвестник на мира. Мисля за срещата за Босна и Херцеговина през 1993: след срещата на евреите, мюсюлманите и християните в Асизи, възцари мира. И така също през 2002: срещата на всички религиозни лидери, след трагичня атентат в Ню Йорк, свидетелството, че Бог не е призоваван вече като Онзи, който подтиква човек към войната, а го призовава да бъде носител на мира. Пожелавам този дух да се разпространи все повече, особено там където царува напрежението, където свободата и зачитането на другия са отречени, а мъжете и жените страдат от последствията на нетолерантността и неразбирателството”. 

svt/ rv