Вярата в ежедневието: щом Бог се е разкрил, защо тогава е скрит

Защо Бог се крие, това е въпрос на който не знам как да отговоря. Не мога да се поставя на мястото на Бог и да наблюдавам мислите Му. Мога само да търся начин да разбера неговото скрито присъствие и на всяка цена да потърся отговор. Една вероятна посока в това търсене може да ни поведе към разбирането, че Бог се крие, за да не решим, че можем да го уловим, да го притежаваме, да го познаваме в пълнота. Така Той ни показва, че е един Бог изцяло Друг и недостъпен, Когото трябва постоянно да търсим по един нов начин. Свети Бенедикт Нурсийски изисква от монасите да търсят Бог през целия си живот. Дори монахът не е открил Бог веднъж и за винаги. Човек постоянно трябва да бъде в търсене на скрития Бог. Колко пъти Бог се разкрива, за да ни насърчи в нашето търсене, а след това се скрива отново, така нашият стремеж към Него нараства и ние Го търсим с цялото си сърце.


Има една чудесна еврейска история. Ели Вайзел, който в Освиенцим изпитва върху собственото си тяло скрития Бог, я разказва в една от книгите си. Имало едно момченце, което отишло да се оплаче от един приятел при равин Барух, неговият дядо: “Играехме на криеница. Беше мой ред да се скрия и той трябваше да ме търси. Но аз така добре се скрих, че той не успя да ме намери веднага. И тога той престана да ме търси, така, просто престана. Не е честно”. Равин Барух отговорил: “Така e и с Бог. Представи си Неговата болка. Той се е скрил, а пък хората не Го търсят. Разбираш ли? Бог се крие, а пък човек дори не се опитва да Го търси”.


Сам Исус казва, че Божието царство действа на скрито, като синаповото зърно, което обаче после се превръща в дърво (Матей 13:31с). Исус също ни казва да се молим на Бог тайно: “А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве” (Матей 6:6). Бог е скрит. Затова и нашата молитва трябва да бъде на скришно. Исус знае, че молейки се, сме изложени на опасността да погледнем другите от високо и да се опитваме да изглеждаме по-добри от тях. Ако обаче търсим Бог в скритотo, това скрито ще ни предпази в търсенето ни. Можем да влезнем в интимното ни и да търсим там това, което е скрито дори за нас самите. Там можем да срещнем Бог, който се укрил, за да не бъде сграбчен от другите.


Немският философ от еврейски произход, Мартин Бубер, разказва също една история за скрития Бог. Тя разказва за един благочестив евреин, който отишъл при своя равин и го попитал какво би могла да стори вярата му ако Бог крие лицето си. Отговорът на равинът бил: “Ако се знае, че е укриване, това означава, че вече не е скрит”.


А свети Бернард от Клерво казва “ Който те търси вече те е намерил”. Още със самото ни желание за отсъстващия Бог, Той вече е близо до нас. Натъкнах се на една поговорка на латински, която бива приписвана на Августин ”Ut inventus quaeratur, immensus est” (Бог е безкраен, трябва да бъде търсен, дори и вече да е намерен).
 
По Анселм Грюн, Бистра Пищийска