Бенедикт ХVІ: смирението, послушанието и служението средства за борба със злото
Злото се побеждава с добрите дела и живеейки авторитета, като повод за служение, а
не като средство за власт. Тези универсални поучения на християнството заемат централно
място в живота на Света Катерина от Болоня, мистичка от ордена на Кларисите живяла
през ХV век, на която Бенедикт ХVІ посвети катехистичната беседа по време на генералната
аудиенция в Аула „Павел VІ”. При финалните поздрави Папата се обърна по-специално
към Легионерите на Христос.
„Седем оръжия”, за да се победи Сатаната. Оръжия
на духа, използвани в сърцето на Църквата от ХV век от една млада жена от Болоня –
първа дама в двора на маркиза на Ферара, а в последствие богопосветена – на име Катерина.
Още от първите година на своя монашески живот, посочи Папата, Катерина се превръща
в ревностен неприятел на злото. Но редом до „духовния напредък”, Катерина от Болоня
изпитва „големи и тежки” изпитания, и „вътрешни страдания” чрез които я изкушава дявола:
„Преминава
през дълбока духовна криза, която я води до прага на отчаянието.Изживява
духовната нощ, достигната от изкушението да се съмнява в Евхаристията. Но след много
страдания, Господ я утешава: в едно видение и дарява ясното познание на реалното евхаристично
присъствие: едно толкова ярко познание, че Катерина не съумява да изрази с думи”.
През
1492 след една изповед, Катерина, която вече е приела правилото на Света Киара от
Асизи, получава видение в което, посочи Бенедикт ХVІ, „Бог и открива, че и е простил
всичко”. Това е началото на един неудържим духовен аскетизъм и човешко израстване.
В този период, отбеляза Папата, бъдещата Светица, „индивидуализира седемте оръжия
в борбата срещу злото”:
„Тези оръжия са: стремеж към правене
на добро; вяра, че сами никога не можем на направим нещо наистина добро; упование
в Бог и от любов към Него да не се страхуваме никога в борбата срещу злото, както
в света така и в нас самите; размишление над събитията и думите от живота на Исус,
преди всичко над Неговото страдание и смърт; да помним, че един ден ще умрем; постоянен
спомен за Райските блага; познание на Свещеното Писание, носейки го в винаги в нашето
сърце, за да насочва всички наши мисли и действия. Също и днес за всеки един от нас
това е една добра програма за духовен живот”.
Още от годините на
своя светски живот, Катерина се откроява със своята „скромност”, съчетана с „благосклонност
и вежливост в поведението”. В монашеският си живот, отбеляза Папата, тя е една жена
и богопосветена преобразена от любовта си към Христос, способна на „дълбоко смирение”,
„простота на сърцето и мисионерски плам”, които показва конкретно всекидневно:
„В
манастирът Катерина е перачка, шивачка, готвачка и се грижи за животните. Върши всичко
това, дори и най-унизителната работа, с любов и послушание, поднасяйки на посестримите
си едно ярко свидетелство. В непослушанието тя вижда онази духовна гордост, която
разрушава всяка добродетел”.
Света Катерина, посочи Бенедикт ХVІ,
която в последните години от живота си става настоятелка на манастира, ни призовава
да вървим напред в живот, държейки здраво „Божията ръка” и да гледаме на властта като
на средство за служение на онези които управляват:
„Днес тя ни
казва: кураж, дори и в нощтана вярата, дори и сред многобройните съмнения,
недей да оставяш Господнята ръка, върви напред ръка в ръка с Него, вярвай в Божията
доброта. Само по този начин ще вървиш по правилния път! Искам да подчертая
и един друг аспект: този на нейното голямо смирение. Тя е човек, който не иска да
бъде някой или нещо; не иска да управлява, да се показва. Иска да служи, да изпълнява
Божията воля, да бъде в служба на другите. Именно поради тази причина Катерина получава
пълното доверие в изпълнението на нейната власт, защото се долавя, че за нея властта
означава да служи на другите”.
След катехистичната беседа Бенедикт
ХVІ отправи „сърдечен” поздрав към общността на Легионерите на Христос и членовете
дошли от различни краища на света на движението „Regnum Christi”, водени от папския
делегат, монс. Велазио Де Паолис. Освен това Папата се обърна и към богопосветените
от общността на мисинерките Скалабрини, поздравявайки ги за 50-та годишнина от основаването
на техния Институт, роден „от харизмата на Блажения епископ Джовани Батиста Скалабрини,
за да възвестява Евангелието сред мигрантите”.