Европейският съд: съществува правото на живот на нероденото дете, абортът не е човешко право

Абортът не може да бъде човешко право признато на базата на Европейската конвенция за човешките права: този важен принцип бе потвърден от Европейския съд в Страсбург с публикуването на решението за три случая на жени, живеещи в Ирландия. Съдът прие, частично искането на една от трите жалбоподателки, базирайки се на липсата на законодателна яснота в Дъблин.


Съдът в Страсбург потвърди правото на живот по начин, който не е правен преди и поясни, че абортът може да бъде само изключение на това право, а не право само по себе си. Разгледаните от Европейския съд по правата на човека, който е част от Съвета на Европа, са три, които са били представени едновременно през юли 2005. Те засягат три жени, от който две ирландки и една от Литва, пребиваваща в Ирландия. Те се обжалва ли пред Съда нарушения на правата на човека от гледна точка на дискомфорт, преразходи и унижение, дължащи се на факта, че са били принудени да отидат в чужбина за аборт, поради забраната му в Ирландия. По същество в първите два случая, съдът отхвърля искането за едно предполагаемо право да се абортира в собствената страна. Това решение е гласувано с 11 гласа против и 6 за. Третият случай касае жена болна от рак подложила се на химиотерапия, противопоказна в случай на бременност, без да е знаела, че е бременна. Тя рискувала, в случай на продължаване на бременността, да получи рецидив на болестта както и увреждане на детето. В този случай , с единодушие, съдът изискал от Дъблин да обезщети жената с 15.000 евро , приемайки че в ирландското законодателството няма подходяща яснота в случаите на бременни жени в риск за живота. Съдът в Страсбург е разрешил тези случаи на 9 декември 2009 г. и оповести решението си на 16 декември, заедно с мотивите, каквато е практиката. Трябва да се отбележи, че за тези случаи е взето решение за незабавно пряко обжалване пред Горната камара (17 съдии), крайната инстанция, без да минава през първата Камара.


Една цялостна и задълбочена оценка на целия казус дава Георг Пупинк, генерален директор на Европейския център за правосъдие и човешки права със седалище в Страсбург, който е сред институциите или асоциациите, които като "трети лица" представиха коментари по тези случаи пред съдиите:

It is very important because clearly …
„Това е много важно, защото дава един ясен отговор. Много хора, различни лобита и много политици са се опитвали да окажат натиск върху Съда, да въведе закон за правото на аборт, тъй като повечето европейски страни са легализирали аборта. И тези групи твърдят, че тъй като почти всички европейски страни са легализирали аборта, малкият брой държави, в това число Ирландия, Малта и Полша, които все още го забраняват, трябва да бъдат принудени да го узаконят. Идеята беше да се създаде "консенсус". Тези страни твърдя, че в Европа съществува широк консенсус по отношение на аборта в Европа, следователно всички имат задължението да го признаят и в крайна сметка всички да приемат еднакво законодателство в това отношение. От своя страна Съдът ясано каза “не”. Следователно, фактът че в Европа съществува широк консенсус по отношение на аборта няма да има никакво последствие за свободата на Ирландия и за нейната независимост да забрани аборта. Друг позитивен елемент е, че за първи път Съдът, Горната камара на Съда, призна концепцията за "правото на живот” на нероденото дете. Съдът призна, че съществува правото на живот на нероденото дете, докато до този момент той последователно отхвърляше признаването на независимото съществуване на подобно право . На първо място, Съдът е приел, че принадлежи на националните държави да признаят или не, да гарантират или не, живота и защитата на нероденото дете. Днес Съдът прие че съществува правото на живот на нероденото дете.

Защо Съдът е признал за нарушение на прават третия случай, при литовската жена, която живее в Ирландия?
For the Court, this right to life of the unborn, which is autonomous, which is …
За съда, правото на живот на нероденото дете, едно автономно и легитимно право, но не е абсолютно право. Съдът потвърди , че в някой случай може да съществува ограничаване и баланс на права на живот на нероденото дете когато те са в кнфликт със здравето или живота на майката. За Съда съществуват случай в който е възможно и дори необходимо да се ограничи това право по отношение на интересите или правата на другите. Съществува и една втора част на решението, по отношение на която аз съм напълно против. В нея Съдът , имайки предвид специално Ирландия, а не един общ принцип, заяви, че Ирландия е трябвало да намери пътя към третата кандидатка, за да определи изискванията дали лицето да има право на легален аборт в Ирландия. Ирландското правителство, следователно е било обвинено от Съда не че е забранило аборта, а защото Съдът сметна, че Ирландия е трябвало да информира ищцата за изискванията необходими за извършването на легален аборт. В действителност това, което Съдът в Страсбург направи е, че се основава на тълкуване на член от Конституцията според който в Ирландия, съществува правото на аборт, когато животът на майката е в опасност. Въпросът е, че този член не е много ясен и не съществува съгласие относно тълкуването на Конституцията на Ирландия. В обобщение, за да бъдем ясни: от една страна, Съдът утвърди много добри общи принципи: "не" на правото на аборт и да се гарантира правото на живот на нероденото дете, които важат за всички държави-членки, и това е много положително. От друга страна, Съдът тълкува - неправилно според мен - Ирландската конституция, така, че сега Ирландия може да бъде изкушена да легализира аборта в един много общ смисъл, когато животът на майката може да е в опасност”.

bp/rv