Генерална аудиенция на Бенедкит ХVІ: да пребъдваме в Господа по примера на Света Вероника Джулиани

В човешкия живот "смъртта няма последната дума". Това каза Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция, която проведе днес в аулата „Павел VІ” в присъствието на повече от осем хиляди поклонници и вярващи от цял свят. Папата продължи серията катехистични беседи, посветени на големите мистички в Европа, като се спря на живота на Света Вероника Джулиани, италианска мистичка живяла през 17 век, чиято 350 годишнина от рождението ще бъде отбелязана на 27 декември. Нейният живот, посочи Светият Отец, е призив да обичаме силно и "постоянно да гледаме към Рая, където ще живеем с многобройни братя и сестри в божествената любов”.

Силна любов към Христос, която и позволява да види „своя възлюбен” и да надникне в Небесното царство. Това е истинската цел на душата за Света Вероника, посочи Папата. Нейното сърце – влюбено в Христос от юношеските години до смъртта, застигнала я през 1727 г след 50 години живот в манастира на сестрите клариси в Чита дел Кастело, Италия – е място в което се преплитат „големи страдания и мистични изживявания свързани с Христовото страдание”. В нейните дневници от 22 хиляди страници, отбеляза Бенедикт ХVІ, се откроява на преден план „една духовност, белязна от любовта и към Годеника Христос":


„Това е увереността, че е обичана от Христос, верен и искрен Годеник, както и желанието да Му отговори с една все по-обвързваща и страстна любов. Тя тълкува всичко през погледа на любовта и това и вдъхва дълбоко спокойствие. Всяко нещо е живяно в общение с Христос, от любов към Него и с радостта да Му покаже цялата любов на която е способно едно човешко създание”. 

Образът на Исус към който Вероника е „дълбоко привързана” е този на „отдаващия се на Отца” за спасението на Църквата и човечеството. Тя, посочи Бенедикт ХVІ, се стреми да му подражава, „моли се, страда, търси „светата бедност”, за да бъде като Христос”:


„Нейното сърце се разпрострира към„всички нужди на Светата Църква”, живеейки с вълнение желанието за спасението на „целият свят” (…) Вдъхновена от една пламенна любов, тя дарява своите посестрими от манастира с внимание, разбиране и прошка; дарява своите молитви и жертви за Папата, нейния епископ, свещениците и всички нуждаещи се, включително и душите в чистилището. Тази мисия Светицата вижда като „присъствие” между човеците и Бог, сред грешниците и Разпнатия Христос”. 

В своите мистични преживявания Света Вероника изпитва Христовите страдания на кръста и неговите стигмати. Въпреки това, отбеляза Папата, това изключително мистично издигане не означава духовен егоизъм:

„За разлика от проповядването през онази епоха, насочено предимно към „спасението на душите”, Вероника показва силно чувство на „солидарност и общение с всички братя и сестри по пътя към Небето, за които живее, моли се и страда”. 

Бенедикт ХVІ посочи, че виденията на Вероника одухотворяват картините от Свещеното Писание, където „неприсъщата сила” на мистичния опит на Светицата „насочва към един по-дълбок прочит” на Свещените текстове. Това се случва например, отбеляза Папата, когато по време на прочита на откъс от посланията на Свети Павел, сякаш думите на Апостола оживяват в нея, карайки я да възкликне: „Нищо не може да ме раздели от Божията воля, нито страдания или мъчения, нито изкушенията, нито творенията или демоните, нито тъмата, и дори смъртта не може да ме раздели, защото в живота и смъртта, искам всичко и във всичко само волята Божия:
 
"Ето защо - каза Папата - ние сме уверени, че смъртта няма последната дума, защото сме положени в Божията воля, реално и завинаги”. 

Тази мистичка от седемнадесети век, завърши Папата, днес ни призовава в нашия християнски живот „да пребъдваме в Господа и се поверим на Неговата воля с пълно доверие и в общение с Църквата, Христовата годеница:

„Света Вероника ни приканва да се храним всекидневно от Словото Божие, за да затоплим нашето сърце и дадем посока на нашия живот. Последните думи на Светицата са синтез от нейният изключителен мистичен опит: „Намерих Любовта, която ми се разкри!”. 

При финалните поздрави Бенедикт ХVІ се обърна към поклонниците от италианската провинция Умбрия придружени от техния епископ, Доменико Каничан. Поздрави бяха отправени и към участниците в Международния Конгрес за Пасторалната дейност сред цирковите артисти, който се провежда във Ватикана, придружени от акробатичното изпълнение на четирима циркови артисти.


svt/ rv