Мариологът Стефано Де Фиорес: Мария е най-добрата подготовка, за да приемем превъплътеното
Божие Слово
Догмата за Непорочното зачатие на Блажената Дева Мария e провъзгласена от Папа Пий
ІХ през 1854, а три години по-късно той открива в сърцето на Рим паметник на Непорочното
зачатие. Корените на Догмата трябва да се търсят в древната набожност, датираща от
първите векове на християнството. Още Отците на Източната Църква, възхвалявайки Божията
Майка, използват изрази, които я въздигат над първородния грях. Значението на тази
догма и как да я различаваме от другите титли отнасящи се до Мария, обяснява мариологът,
отец Стефано де Фиорес:
********* „Трябва да избегнем едно недоразумение,
а именно объркването на Непорочното Зачатие, което се отнася до личността на Мария,
от първия момент на нейното съществувание, с девствеността на Мария, която е вече
е нейно собствено и съзнателно решение, взето във възрастта на юношеството й. Можем
да кажем, че Непорочното Зачатие не е привилегия, която отдалечава Мария от нас, защото
преди това, което ни различава, стои онова, което ни прави равни. Мария, като и ние
самите сме изкупени от Христос. Ние сме изкупени като сме пречистени от първородния
грях, докато при Мария става въпрос за изначално предпазване от него. За Мария, Исус
е станал идеалният посредник, защото не е изчакал да я освободи след като тя изпадне
в грях, а Неговата изкупителна благодат е била достатъчно силна, за да предотврати
това да се случи.
Как да разбирамев този контекст свободната
воля на Мария? Мария е предпазена от благодатта по един много специален начин,
тази благодат обаче не отнема свободата й, защото Бог, който ни е създал свободни,
не може да се отнася с нас така сякаш не сме. В действителност, Мария е попитана да
даде съгласието си за въплъщението на Сина Божий. Тя е могла да откаже, но подкрепена
от благодатта е успяла да даде това “да” в пълнота, изцяло и по един идеален начин,
“без тежестта на греха”, както казва Вторият Ватикански Събор. Следователно, в пълнотата
на своята човечност тя е била в състояние да се присъедини към Бог, посвещавайки целия
си живот на Словото Божие, на обещанието дадено й от Бог да я направи майка на Божия
Син”.
Как да разбирамеи живеем този празниктака
близо до Рождество Христово? През Адвента ние сме в период на подготовка,
която идва от пророка Исай с неговия непобедим оптимизъм, подтикващ ни да работим
за един нов свят, свят на мира. След това идва Йоан Кръстител, който ни показва кой
е истинският път на обръщането, онзи, който в действителност може да ни отведе към
спасението. Накрая идва Мария, като най-радикалната подготовка за посрещането на Месията.
Мария ни учи, че трябва напълно да се предоставим на Бог, ето защо Тя е най-съвършената
подготовка, за да можем наистина да приемем Божието Слово станало плът. Както казва
Бенедикт XVI, ние не можем да правим богословие без мариология, защото нашият Бог
е Богът, който беше заченат от Светия Дух и стана плът в утробата на Дева Мария”.