Бенедикт ХVІ за Адвента: време за изграждане на по-добър свят в очакване на Христовото завръщане

В това предколедно време, белязано от очакването на раждането на Спасителя, Бенедикт ХVІ призова вярващите „да живеят всекидневния живот с нов дух, с чувството на едно дълбоко очакване, което само идването на Бог може да удовлетвори”. Измерението на очакване на идващия Бог е присъстващо в изобилие в отговорите на Папата в наскоро публикуваната книга-интервю на Петер Зеевалд „Светилна на света: Папата, Църквата и знаците на времената”. Предлагаме ви част думите на Бенедикт ХVІ за предколедното време.


В книгата-интервю Папата призовава за изграждането на „един по-добър свят” в очакване на окончателното идване на „един действително по-добър свят”: усилие, което се осъществява с поглед отправен към вечността. Но нашия проблем, посочва Бенедикт ХVІ, „се състои във факта, че поради изобилието от дървета, не успяваме да видим цялата гора”, т.е. по причина на нашето „знание, не намираме вече мъдростта”, не съумяваме да доловим същественото, това което е вечно. Днес, отбелязва Светият Отец, проповядването на вечния живот често е замъглено от прекаленото внимание към всекидневните задължения. Необходимо е този „хоризонт да се разшири”, да се гледа „към главните неща”, които за днешните хора са като твърдия хляб, изглеждат им нереални. Хората искат конкретни отговори за съвременния свят, но те „остават половинчати отговори, ако не ми позволяват да усетя и призная, че аз стоя над материалната действителност, че съществува съд, благодатта и вечността”.

Исус казва с увереност: „аз ще се върна” и тогава ще започне един „истински съд”, който не можем да не вземем на сериозно. Необходима е подготовка: призвани сме да вървим към окончателното идване на Господа – подчертава Папата – „да вървим към Неговото милосърдие, позволявайки на Божието милосърдие да ни оформи, като лек срещу коравосърдечието на света. Това е именно подготовката, за да може Той да се върне със своето милосърдие”.

В тази ситуация, мисията на Църквата е да спаси човека от самолюбието, „водещо до разрухата на света”. Папата пояснява, че „Църквата не е в тежест на хората, не им предлага някаква си морална система”. „Ние не сме моралисти! Изхождайки от основата на вярата, ние сме носители на едно морално послание, което дава ориентири на хората”. „Решаващо е, че вярата ни дарява Него”, Христос, отваряйки по този начин „портите водещи към Бог” и предлагайки по този начин на хората онова, което „най-много очакват, от което се нуждаят най-много”, независимо че не го осъзнават. Църквата дарява Христос на хората, преди всичко „посредством голямото чудо на любовта” благодарение на хората посветили се на Бог, които „без никакви облаги, а насърчени от Христос, се грижат за ближните и им помагат”. Този терапевтичен характер на християнството, който изцелява и дарява безвъзмездно – посочва Папата – „трябва да изпъкне по-ясно в живота на християните”.

Гледайки на съвременния прогрес Бенедикт ХVІ призовава да се запитаме: „какво наистина е добро?”. „Доброто – посочва Папата – идва винаги преди благата”. Настоящото консумистко общество, белязано от глад за безкрайното, се заблуждава, че може да задоволи този глад, сега и веднага, с материалните неща. Често се живее „за привидното – отбелязва Бенедикт ХVІ – и се отнасяме към големите дългове, сякаш те са част от нас”. Ето защо, е необходима една „нова и по-дълбока морална съвест, една конкретна готовност за саможертва”, за умереност, обновена дисциплина, приемайки като стил на живот „любовта към ближния”. Християнската перспектива стои над непосредственото удовлетворяване и гледа винаги напред: „да си човек – подчертава Папата – е като изкачването на една планина със стръмни пътеки; но посредством тях достигаме върховете и можем да се радваме на красотата на живота”.

Църквата, завършва Папата, желае да възвести това: срещата с Христос „отваря наистина нови възможности, разтваряйки нашето сърце и нашия дух: вярата наистина дарява на нашия живот едно допълнително измерение, дарява радостта, разширява хоризонтите”, въвеждайки в една „по-голяма реалност, намираща се отвъд всекидневието”.


svt/ rv