Бенедикт ХVІ: истинското богословие изхожда от срещата с възкръсналия Христос

„Не може да си богослов в самотата”. Това каза Бенедикт ХVІ в словото си към членовете на Международната богословска комисия, които прие тази сутрин във Ватикана след края на тяхната пленарна Асамблея. В обръщението си Папата подчерта, че идеалите на справедливостта и демократичното равенство умират, ако се отреже корена от който са родени: християнството.

Богословието е истинско само когато изхожда от срещата с възкръсналия Христос, защото „нито една богословска система може да просъществува ако не е пропита от божествената любов”. Ето защо, отбеляза Бенедикт ХVІ, „който в Христос откри Божията любов, вдъхната в нашите сърца от Светия Дух, желае да опознае по-добре Онзи от който е обичан и обича”:


„Познанието и любовта се подкрепят взаимно. Както посочват Отците на Църквата, всеки, който обича Бог в един определен смисъл е подтикнат да стане богослов: човек, който говори с Бог, мисли за Бог и се стреми да мисли с Бог”. 

Благодарение на своята рационалност, богословският размисъл, продължи Папата, спомага „диалога с вярващите от другите религии, но също и с онези, които не вярват”. „Можем да мислим за Бог и да предадем нашите мисли, защото Той ни дари с един разум, който е в хармония с неговото естество”. Въпреки това, е необходимо „самата богословска рационалност” да бъде в помощ за „очистването на човешкия разум, освобождавайки го от някой предразсъдъци и идеи, които могат да упражнят силно влияние в начина на мислене на всяка епоха”. Освен това, поясни Бенедикт ХVІ, „познаването на Бог в неговото истинско естество”, т.е. като „извор на прошката” е „най-сигурният начин, за да се гарантира мира по света”.

Ето защо, за да бъде наистина научен метода на богословите и за да процедират по рационален начин, те трябва да бъдат верни на естеството на църковната вяра, „винаги в приемственост и диалог с вярващите и богословите, които са живели преди нас”, защото „богослова не започва никога от нулата”. Бенедикт ХVІ подчерта „необходимото единство, което трябва да царува между богословите и Пастирите”:


„Не може да бъдем богослови в самотата: богословите се нуждаят от служението на църковните Пастири, така както и Поучителната власт се нуждае от богослови, които да изпълняват до край тяхното служение”.


„Христос умря за всички, въпреки че не всички го знаят или приемат”, подчерта Папата. Тази вяра „ни насърчава да служим на другите в името на Христос; ето защо социалната отговорност на християните несъмнено се поражда от изразяването на Божията любов. Съзерцанието на Бог, който се откри на хората, и любовта към ближния не могат да бъдат разделени, независимо че се живеят според различните харизми”, заключи Бенедикт ХVІ:

„В един свят, който често оценява многобройните дарове на християнството – като например идеята за демократичното равенство, чедо на евангелския монотеизъм – без да разбира корена на собствените идеали, е важно да се покаже, че плодовете умират, ако се отреже корена на дървото. Ето защо, не съществува справедливост без истина. Но справедливостта не се развива напълно, ако нейният хоризонт е ограничен само до материалния свят. За нас християните социалната солидарност има винаги една перспектива на вечност”. 

svt/ rv