25 януари 1960 е датата,
която бележи началото на дипломатическите отношения между Светия Престол и Турция.
Оттогава са изминали 50 години, а днес от дистанцията на времето може да се види важното
значение на тази годишнина, която е мост между два свята – на Запада и Изтока и между
християни и мюсюлмани. Един от пионерите за този диалог и посланик на любовта и браството
между хората, като едно голямо човешко семейство, е монс. Анджело Ронкали, бъдещия
Папа Йоан ХХІІІ. На 24 ноември 1934, след десет годишен престой в България, той е
назначен апостолически администратор за латински обред в Турция и Гърция със седалище
в Истанбул. Какъв е спомена за него и неговата мисия? По стъпките на монс. Ронкали
в Истанбул пое Десислава Попов:
********* Апостолическият викарий
на Истанбул и Анкара, епископ Луис Пелатр отваря пред нас вратата към параклиса в
старата Апостолическа делегатура в Истанбул на ул. Папа Ронкали. Тук, в продължение
на 9 години, Апостолически делегат на Турция и Гърция е бил архиепископ Анджело Джузепе
Ронкали, бъдещият папа Йоан XXIII. В момента делегатурата е затворена и само от
време на време служи на гостите и на Апостолическия нунции, чието седалище е в Анкара.
Монсеньор Пелатр ни въвежда в параклиса, който се намира на партера. Показва мястото
за молитва на своя предшественик, което до днес стои от дясната страна на параклиса,
пред олтара. Резбованите мотиви, върху място за молитва, Ронкали е измислил сам.
Обръща внимание на светото причастие, в което се съдържа частица от Блажения папа,
който се е молил тук. Над страничния олтар е картината на Йоан 23.
„Пeриодът
на пребиваване в Турция и предишните 10 години в България са били за него много важни,
казва епископ Луис Пелатр. Именно тук той разбира, че Църквата трябва да бъде за целия
свят, че не може да бъде затворена в себе си. Това го подтиква към идеята за свикване
на Събора. Мисълта за Църквата, отворена и пратена по целия свят, Йоан XXIIII повтаря
и на смъртния си одър”.
На стената в преддверието на курията е картината на
която стоящият на брега на Босфора, Йоан XXIII дава причастие на епископ Пелатр.
Архиепископ Ронкали пристига в Истанбул през 1935 г. и остава тук до края на 1944
г., когато е изпратен като папски нунций в Париж. Никога не се е оплакал, нито в България,
нито в Истанбул и не е искал да бъде повишен на по-престижна мисия. „Аз няма да направя
никога, косвено или пряко, каквато и да било стъпка, за да променя настоящата ми ситуация,
ще се грижа само за днешния ден, като позволявам на другите да действат и да ме изпреварват,
ако искат. Сам за бъдещето си няма да се грижа”- пише в „Дневника на душата.”
Истанбул
е бил трудно място поради много причини. От политическа гледна, тъй като младата турската
държава, изградена върху идеята на национализма, не е признавала правния статут на
Католическата църква (както впрочем е и днес.) Но все пак архиепископ Ронкали, като
представител на Светия Престол, е спечелил невероятно уважение и приятелството на
дипломати. Един от тях - германски посланик Франц фон Папен, помага на архиепископ
Ронкали при спасяването на евреите от Полша, Словакия, Унгария и България по време
на Втората световна война. Фон Папен всеки ден е помагал в службите на Ронкали. Той
е дарил витража над стълбите, които водят към първия етаж делегатурата.
След
войната архиепископ Ронкали се застъпва за фон Папен по време на съдебния процес в
Нюрнберг, като свидетелства, че дипломатът е помагал при спасяването на евреите. Фон
Папен е бил оправдан. Още по-сложни са били отношенията с Източната църква, чиито
патриарси са именно в Турция. Бъдещият папа с неговата доброта, тактичност и чувство
за хумор премахвал бариерите, като подготвял екуменичния прелом на събора. Недоразумения,
казано по-тактично, между християните разделени от живот в омраза през вековете, го
навеждат до простата идея, да търси това, което обединява, а не това, което разделя.
Апостолическият
викарий на Истанбул и Анкара, епископ Луис Пелатр, от 40 години служи в Турция
Какъв
е бил животът на Анджело Ронкали в Истанбул, след като пристига тук от България? „Когато
пристига в Истанбул монс. Анджело Ронкали поема функциите на Апостолически делегат
едновременно в Република Турция и в Гърция. Освен в Истанбул, той установява връзки
и с правителството в Анкара. Там се среща с представители на турското правителство.
Монсеньор Ронкали не е дипломат от кариерата, тъй като няма стаж в тази насока. Той
е по-скоро привърженик на пасторална дейност и това многократно е потвърждавал. Той
се е считал по-скоро като епископ на епархия и това му е било при сърце. С оглед на
това той развива пасторална дейност в Истанбул, катедралата Св. Дух е неговото епископско
седалище. Той не провеждаше политика, а проповядваше, като епархиен епископ. Редовно
посещаваше енориите, монашеските общества и отслужваше Божествената литургия във всички
енории във връзка с техни празници. Същевременно той посещаваше училищата, насърчаваше
благотворителната дейност, извършвана от монахински общества и изобщо се изявяваше
като истински духовен пастир. За всички беше ясно, че той по природа беше призван
да бъде духовен пастир. Не в малка степен допринесе за изграждане на братски отношения
между Католическата Църква и Константинополската патриаршия. Трябва да подчертая,
че със благия си характер той си създаде многобройни приятели и почитатели, както
сред управляващите, така и сред обикновените граждани. Той въведе в ритуала на богослужението
молитвата „Бог да бъде благословен, благословено да бъде Неговото Свято име” на турски
език. (Tanri murabek olsun!) Това потвърждава факта, че той е човек на диалога.
И наистина диалог бе установен както с Вселенския патриарх, с Арменската общност,
както и с мюсюлманските ръководители. Той никога не е смятал, че един ден ще бъде
папа, но този опит придобит по време на престоя му в Истанбул, ще го определи по-късно
като „ папа на диалога”.
„Четейки неговия „Дневник на душата”, разбираме
че опитът му в тази част от Европа по-късно ще доведе до Втория Ватикански Събор.
Как опитът на папа Ронкали в България и Истанбул е формирал неговата екуменична мисия? „Личното
ми убеждение е, че престоят му в България и в Турция и Гърция бе за него школа и той
разбра и вече като Римски първосвещеник, че диалогът е мощно средство в наше време,
за разбирателство и с православни и с мюсюлмани. Това за него бе наистина едно откритие”.
Художникът
на Блажения папата На улица Ронкали в Истанбул, срещаме случайно минаващият
от тук художник на портретите на папа Ронкали, Ерол Сарафян. За картините с лика на
папа Ронкали той казва:
„Портретите поръча ръководството на католическата църква
в Истанбул, но аз ги работих с голямо уважение към личността на Папа Ронкали. Слушал
съм много за него, и така създадох образа, който виждате”.
О. Вишневски:
Примерът на Йоан XXIII продължава да вдъхновява Oтец Дариуш Вишневски, францисканец
от Полша, който служи сред полската колония в Турция и в Църквата Св. Антони в центъра
Истанбул.
Какъв е споменът за мисията на Блажения Папа Йоан XXIII в
съзнанието на жителите на днешен Истанбул? „Мисля, че примерът на Йоан XXIII
продължава да вдъхновява, не само християните, но и сред мюсюлманите предизвиква израз
на уважение, защото той е бил пионер на движението на екуменизма и диалога между религиите.
Той е успял, благодарение на своето отворено и добронамерено отношение, да спечели
приятелството на хора от много различни среди. Затова в Турция е смятан за приятел.
Скулптурата пред църквата Св. Антон, която представя Йоан XXIII, е израз на уважение
към всичко, което той е направил тук. Надписът под неговата статуя представя бъдещия
папа и апостолически делегат в Истанбул, като приятел на Турция. Това е известен факт
за турското обществото и Джузепе Ронкали е един от най-разпознаваемите представители
в йерархията на католическата църква тук в Турция”.
Преди да тръгне от България
за Истанбул, монс. Ронкали отива да се сбогува с Царица Йоана, пише в спомените си
от онова време българският дипломат Иван Станчов. Царицата казва на монс. Ронкали,
че следващата им среща ще бъде в Рим, когато той ще е папа. А той с присъщата си непринуденост
и скромност й отговаря, че жените са фантазьорки.