Езикът на българските католици извън България и приносът им за съвременната българска идентичност

За повече от 300 века Банатските българи във Войводина са съумели да съхранят своя език и до ден днешен говорят на разбираем български, въпреки обстоятелствата и ползването на други европейски езици от обкръжението им. Днес те са един пример за съхранението на българския език при малко по-високо съзнание за българската идентичност. Това са някои от заключенията на дългогодишен анализ на група университетски и академични учени от СУ и БАН за малобройната католическа общност, напуснала пределите на българската езикова територия през 17 в.


Научният проект е озаглавен „Старинна българска култура в чуждоетничен контекст. Българските павликяни във Войводина, Сърбия” и ще бъде представен на 1 декември от 16.00ч. в Столична библиотека на площад „Славейков”. Проектът е дело на преподаватели от СУ “Св. Климент Охридски” от Катедрата по български език и Катедрата по славянски езици. Той е осъществен с финансовата помощ на Министерство на образованието, фондация „Отворено общество” и СУ “Св. Климент Охридски”. Събраният материал ще стане достъпен за специалисти, работещи в областта на славистиката, балканистиката и българистиката, като илюстрация на обхвата на българското присъствие в полиетничния контекст. Проектът ще бъде представен от доц. д-р Йовка Тишева и гл. ас. д-р Марина Джонова от катедрата по съвременен български език.


Ръководител на проекта е проф. Искра Ликоманова, доктор на филологическите науки, Катедра по славянско езикознание във Факултета по славянски филологии в СУ “Св. Климент Охридски”, а в момента лектор в Университета “La Sapienza” в Рим. В интервю за Радио Ватикана тя обяснява основните акценти в проекта, но също така дава оценка за съвременното състояние на българския език:

*********
„Това е дългогодишно, повече от 7-8 години, изследване на една българска общност, напуснала пределите на България преди повече от 3 века – българите павликяни от Чипровския край, частично от Никополския край и озовали се през Влашко и Трансилвания в съвременна Войводина, между градовете Белград и Нови сад. Заинтригува ни по какъв начин българските павликяни са съхранили през вековете своя български език, своята култура с помощта и главно чрез католическото вероизповедание.

Кои са основните акценти във вашия проект?
Те са няколко и излязоха по време на самата работа. На първо място, съхранението на българския език и запазването му от дистанцията на времето и пространството. На второ място, развитите български обичаи и специфичния фолклор, който наблюдаваме. И третия акцент е творческия характер на техния език и по какъв начин го развиват през различните жанрове. Всичко това ние представяме в проекта съвсем нагледно: мултимедиално, със съвременните средства на техниката, имаме прецизни аудио записи на оригинални говорители на този език, както и записи на песни. Също така имаме филмирани обичаи на тази общност, различни от местните обичаи. Разполагаме с интересни детайли от техния живот, които до известна степен се доближават до българските, но същевременно са в силен контраст с тях и носят своята специфика. Също така представяме и книга, защото като преподаватели и учени се стараем да представим в по-задълбочен вид тези процеси и начина по който се оформя техния живот, който кристализира в днешния вид в който ние го виждаме, като моментна снимка в рамките един 300 годишен период. В различните отдели се представят именно различните аспекти от културата, бита и езика на павликяните във Войводина.


Кое бихте посочили като най-важно в този проект, като резултат и откритие?
„Именно това, че повече от 300 века далеч от България и от българските градове, където е възникнала българската книжнина и където са се писали българските граматики и българските книги, в семейна и неформална среда, в малки селца и в малки градчета, тази неголяма и немногочислена общност успява да запази съвременния, новобългарския език, пренесен от края на ХVІІв. през сложните маршрути на историята до съвременна Сърбия и озовала се в едно чуждоезиково обкръжение. На практика, този език функционира до ден днешен и те говорят на разбираем за нас български език. Една от уникалностите на тази общност е това, че те превръщат своя говорим диалект в книжовна норма. Те я записват в граматики, учебници и продължават да следват тази писмена норма до днес в своите писмени издания. Един периферен диалект се издига до ранга на книжовен език.


До каква степен това влияе за избистрянето на българската идентичност?
Те се гордеят с това, че са многоезични, поради стеклите се политически и географски обстоятелства. Онова, което ги кара да се чувстват българи е съхраненият език и пренесените заедно с тях през новите поколения молитвени и катехистични текстове, които и до днес повтарят и показват, като ценни реликви. Откритието е в това, че езика, който ползват функионира не само в битова среда, а и в официална среда, именно в Църквата в неделните училища. Функционира през техните списания и през поезията, тъй като и поетично те мислят на българския диалект, въпреки че са принудени поради обстоятелствата, поколения наред да ползват и други европейски езици от обкръжението им.


Според вас, какъв може да бъде приносът на българските павликяни към съвременния български език?
Приносът, който ни се струва че се очертава, защото видяхме колко проблеми и колко интересни са темите, които изскачат пред нас, докато изследваме и анализираме диалекта, проблемите са в набюдението как една относително затворена етническа общност успява да съхрани своя оригинален език в относително консервиран вид. Придобиваме представа за българския език отпреди 3 века за неговото изключително развито състояние и оформен на практика много близо до днешното състояние. Това са откритията, които дистанцията на времето и на разстоянията от България ни дават прие едно близко и живо наблюдение. Те са един пример затова как бихме могли да съхраним българския език при малко по-високо съзнание за нашата собствена ценност и собствена идентичност. Тоест, самосъзнанието като изключително важен елемент в един такъв процес.


Добре, от дистанцията на 300 години в историята на този езиков процес, как оценявате съвременното състояние на българския език?
Той е много динамичен в момента и трябва да съзнаваме неговото богаство и умеем да се ползваме от него в различните му ситуации. Може да изглежда отсрани, че българския език се променя в не най-добрата лексикална посока, но българската граматика остава стабилна, българската книжнина, написана до днес остава неизследвана и непроучвана в голяма част от своите аспекти, където се съдържа истинското българското уникално богатство, което ни дава солидните корени. Благодарение на това ние днес можем да се чувстваме стабилни, като граждани на България и като граждани на Европа, защото знаем, че езиковите и културните ни корени са много дълбоко в миналото и ни държат много здраво към тази земя”.


Димитър Ганчев