Англикански Синод: кралица Елизабета и Роуън Уилямс припомнят визитата на Папата във Великобритания

Кралица Елизабета и архиепископът на Кентърбъри, Роуън Уилямс, откриха на 23 ноември в Уестминстър, генералния Синод на Англиканската църква, които в своите поздравителни слова припомниха неотдавнашната визита на Бенедикт ХVІ в Обединеното Кралство. „Във време на дълбока финансова криза – посочи Роуън Уилямс – Църквата е призвана да бъде християнското присъствие в света и да работи за общото благо”. В този контекст, прибави архиепископът, „все още проучваме положителните последствия от тази визита за свидетелството на Евангелието в тази държава”. При откриването на работните сесии на Синода, Кралица Елизабета прибави: „В нашето секуларизирано общество, ролята на религията се превърна в централен въпрос. Признато е, че хората на вярата са носители на ценности и, че просперитета на една нация зависи и от приноса на отделните личности и групи от всички религии. Неотдавнашната визита на Негово Светейшество Папата ни припомни, че християнските църкви и големите религиозни традиции притежават силата да вдъхват чувства на голям ентусиазъм, лоялност и загриженост за труда и общото благо”. В словото си кралицата се позова на „важните решения”, които трябва да вземе Синода и пожела „мъдрост” за синодалните отци, за да съумеят да „съчетаят промяната с приемствеността”. Сред въпросите, поместени в дневният ред на Синода, е разглеждането на документа “Anglican communion covenant”, с който се търси да се установи един „пакт” в лоното на Англиканския съюз за поддържането на жив диалог между различните провинции по въпроси свързани с еднополовите съюзи и ръкоположението на хомосексуални свещеници. „Илюзия е да се мисли – каза в този контекст архиепископ Уилямс – че без някой промени, Съюзът може да продължи както обикновено, но още по-голяма илюзия е да се мисли, че Църквата на Англия може по някакъв начин да избегне целият този процес. Факта е, че решенията взети в някой провинции, се отнасят до всички. Можем да мислим, че не трябва да се случва, но то просто се случва. Ако пренебрегнем това пренебрегваме факта, че се намираме в една реална опасност: бавното разпадане на Англиканския Съюз”. Уилямс припомни, че “Anglican communion covenant” е документ над който са работили „богослови” с различни виждания, „сред които мнозина от Северна Америка”. Текстът, уточни примаса на Англиканската църква, „не дава началото на една нова ортодоксалност или нова система на доктринална политика или централизирана власт”. „Не възнамерява да пренебрегне каквато и да е автономност, предвидена канонически за всяка провинция”. Ето защо, подчерта Роуън Уилямс, документът не е „средство за отстраняване или тирания”. По-скоро той е „пакт” с който Провинциите обещават да се консултират преди да одобрят богословски или доктринални въпроси, които могат да предизвикат възражението на други провинции. Освен това, завърши архиепископът на Кентърбъри, „текста не отрича, че дори и след консултацията, може да не се стигне до консенсус”, но поема отговорността, „че това може да предизвика разединение в някой аспекти на общението, което води до необходимостта да се разглежда с внимание и ред”.


svt/ rv