Папата: Християнското единение не е наше дело, а на Бог

Икуменическия диалог има зад гърба си 50 години, но има нужда да намери нови стимули, особено на Запад, без да се забравя, че християнското единение се създава Бог, а не от уменията в преговори или от компромиси. Това са някои от мислите на Бенедикт ХVІ в словото му към участниците в Пленарното заседание на Папския съвет за насърчаване на християнското единение, който на 17 ноември отбеляза 50 години от своето учредяване.

Първите думи на Папата бяха насочени именно към юбилея на папското ведомство, учредено преди 50 години от Блажен Йоан ХХІІІ, като Секретариат за насърчаване на единството между християните, а през 1998 трансформирано в Папски съвет:


„С този акт бе положен основния камък за икуменическия път на Католическата църква – каза Папата. През тези години бе извървян дълъг път в който се придоби по-истинско съзнание и по-голямо уважение към Църквите и църковните общности, преодолявайки историческите предразсъдъци; израсна се в богословския диалог, но също така и в милосърдието; развиха се различни форми на сътрудничество, сред които, освен защитата на живота, на творението и борбата с несправедливостите, важен и плодоносен бе икуменическия превод на Светите Писания”. 

Дълъг бе списъкът от имената на служители на ватиканското ведомство дали своя принос в „богословския диалог и икуменическите срещи” на които Папата благодари. Сред тях кардиналите Агостино Беа, Йоханес Вилебрандс, Едуард Касиди и Валтер Каспер. Към тях прибави и работата на т.н. „Harvest Project” на ватиканското ведомство за християнското единение, който има за цел да даде „първата равносметка за богословския диалог” с основните Църковни общности от Втория Ватикански събор до днес. Заедно с това Папата ясно посочи предизвикателствата по пътя към единението:


„Днес някои смятат, че този път, особено на Запада, е изгубил своя устрем, което подтиква към спешното засилване на интереса към икуменизма и да се даде нов тласък на диалога. Съществуват и нови предизвикателства: новите антропологически и етически интерпретации, икуменическата подготовка на новите поколения и фрагментацията в икуменическата област”. 

„Нужно е ясно съзнание за тази промени”, препоръча Папата и припомни основните точки засегнати от православните и Античните източни църкви: ролята на Римския епископ в църковното общение, касаеща католическо-православния диалог и „ценното общо наследство”, съхранено от Античните източни църкви, „въпреки векове на недоразумения и отдалечаване”. Трябва да се продължи по този път, отбеляза Папата, но далеч от мисълта, че нито „умението в преговорите”, нито „големите способности в намирането на компромиси” са достатъчни:


„Икуменическата дейност има двойно значение: убеденото и смело търсене на единението в истината за намирането на нови модели на единение, за да се осветлят противоречията и сенките за постигането на това единение. Затова е необходим богословския диалог, но най-вече молитвата и покаянието и онзи духовен икуменизъм, който е пулсиращото сърце на целия този път: християнското единение е и остава молитва, защото обитава в молитвата”. 

От друга страна, завърши Папата, е нужно действащо икуменическо движение, което черпи сили от ясното съзнание, че ние не знаем часа, когато ще се осъществи единението между всички христови последователи, нито можем да го узнаем, поради един прост факт:


„Ние не правим единението, а Бог: то идва свише от единството на Отца със Сина в диалога на любовта, който е Светия дух; това е част от божественото единение. Но това не трябва да намали нашите усилия и отговорност, напротив, трябва да бъдем още по-внимателни да разберем знаците и времето на Господ, съзнавайки онова, което ни обединява и работим за неговото укрепване и растеж. Дори в икуменическия път трябва да оставим в ръцете на Бог всичко което е Негово и работим с постоянство и усърдно онова, което е нашата задача, имайки предвид, че тя включва биномите: действие и страдание, дейност и търпение, трудности и радости”. 

dg/ rv