Църквата търси нови комуникационни езици

Комуникацията е „възлов въпрос в съвременния свят” и Църквата търси нови езици, за да предаде на съвременния човек красотата на вярата, но със съзнанието, че само свидетелството на любовта „говори без думи”. Това каза Папа Бенедикт ХVІ на аудиенцията за участниците в пленарната сесия на Папския съвет за култура, чиято тема бе „Култура на комуникацията и нови езици”. В обстановката на „дълбока културна промяна”, задача на Папския съвет за култура е да се вслушва в хората и им предлага „нови езици и нови форми на комуникация”, подчерта Папата.

„В този контекст, църковни пастири и вярващи с безпокойство долавят някои трудности в комуникирането на евангелското послание и в предаването на вярата в сама вътрешност на църковната общност”, посочи Папата. Проблемите се увеличават, когато Църквата се обръща към отдалечените или безразличните хора към вярата до които евангелското послание достига неубедително и с малка ефективност.


„В един свят, който превръща комуникацията в печеливша стратегия – допълни Бенедикт ХVІ - Църквата не трябва да бъде безразлична”, а трябва да търси „с обновен творчески, но и с критичен дух” новите начини на комуникация:


„Невъзможността на езика да комуникира дълбокия смисъл и красотата на вярата може да подхрани безразличието на мнозина, особено на младите”, признава Папата. Може да стане „повод за отдалечаване” чрез неподходящо представяне на посланието, което повече скрива, отколкото показва лика на Бог и на религията, както потвърждава църковната конституция „Gaudium et spes”.

„Църквата иска да диалогира с всички в търсене на истината – подчерта Бенедикт ХVІ – но за да бъде действен този диалог и комуникацията е необходимо тя да се синхронизира на същата вълна”. Освен това, Църквата трябва да се съобразява и с „креативния свят на младите”, които често са „захласнати” пред новите технологии, които обаче вместо да увеличат комуникацията, увеличават „самотата” и „объркаността”. Затова, „трудната, но прекрасна задача” на Църквата при предаването на вярата е да черпи от „изключително богатото наследство” от символи и образи изпълнили нейната традиция:

„Особено богато и изпълнено със символизъм съдържание предлага литургията, която трябва да заблести със своята комуникативност, за да докосне в дълбочина човешкото съзнание”, отбеляза Папата. Също така, християнската традиция е тясно свързана с изкуството, чиято красота има „особена комуникативна сила”.

Но още по-силно от изкуството и символите в комуникацията на евангелското послание остава красотата на християнския живот: „Само любовта е достойна за вярата и притежава убедителна сила”, посочи Папата. „Животът на светците и мъчениците показва една особена и обаятелна красота, тъй като християнския живот изживян в своята пълнота говори без думи. Имаме нужда от мъже и жени, които говорят чрез своя живот и които знаят да предават Евангелието с яснота и смелост, чрез прозрачността на своите действия и с радостта на любовта”.

Един от участниците в пленарната асамблея бе Енцо Бианки, приор на икуменическата общност Бозе, Италия, който предупреждава за опасността от разделение между комуникацията и общението:

„Ако мистагогичната комуникация, която ни води към тайните на вярата, наистина се осъществява, тя води към комуникация с Бог и с хората, а оттам и към общението. В противен случай ще се стигне до противоречие. Не може да съществува отношение в лоното на Църквата, което е некомуникативно и което да не води до общение. Например, когато превръщаме комуникацията на добрата новина в лоша комуникация и когато пречим да се чуе какво казва Господ. Понякога се стремим да кажем това, което искаме, но не създаваме общение между Бог и човечеството, Между Господ и вярващия, а оттам пречим за общението между хората”.

Трудността на Църквата да изрази дълбочината и красотата на вярата се изразява и в кинематографичната форма. За това говори известния полски режисоьр Кщищоф Зануси, също участник в пленарната сесия:

„Днес аудиовизуалната комуникация е доминираща и много по-важна от печатното слово, което сякаш преминава на заден план. Може би това е положително, тъй като аудиовизуалния език е много по-интуитивен от словото и по-лесно предава религиозното чувство, мистичното и сакралното. За съжаление, имам впечатлението, че католическия свят не използва достатъчно добре този език, което е голям пропуск. Наистина, забелзва се известна инерция, която е може би позитивна, защото времената на Църквата са много дълги. Но е необходимо вярващите да познават по-добре аудиовизуалния език и го използват ежедневно”.


Димитър Ганчев