Бенедикт ХVІ: Ватиканската библиотека, безценно средство, за разбирането на вярата и културата

„Именито място на историческата памет” на Църквата от всички времена и „безценно средство” за изпълнението на служението на Папата. Това са двете основни характеристики на Ватиканската Библиотека, поставени на преден план от Бенедикт ХVІ в посланието към кард. Рафаеле Фарина, архивист и библиотекар на Светата Римска Църква. Апостолическата Библиотека, която отвори отново врати преди няколко седмици, ще бъде посетена от Светият Отец Папата на 18 декември.

„Нищо от онова, което е наистина хуманно е чуждо на Църквата” и именно поради тази причина не и е чуждо необятното литературно и хуманистично наследство на човешкия гений от всяка епоха. Ето защо през ХV век „в сърцето на хуманизма”, Папите от онова време решиха да организират една систематична сбирка на текстове и документи. Това решение все пак, посочва в посланието Бенедикт ХVІ, не бе нищо друго освен „модерната институционална реализация на много по-древна действителност”. Това е така, защото „още от самото си начало Църквата в Рим е свързана с книгите”, първоначално с тези от Свещеното Писание, а в последствие с богословските и тези свързани с управлението и дисциплината. Ето защо, отбелязва Папата, съществува една две хилядолетна „приемственост” на това понятие, което започва от Свети Петър и достига до Църквата през ХХІ век. „Това историческо съзнание – продължава Бенедикт ХVІ – ме кара да подчертая, как Апостолическата Библиотека, на равно с близкият Таен Архив, е съществена част от необходимите средства за изпълнението на Свети Петровото служение”. Библиотеката не е „просто плод на дългогодишното натрупване на една изтънчена библиография и колекция, предлагащи многобройни възможности. Тя е безценно средство, от което Епископа на Рим не може и не възнамерява да се откаже, за да има, с оглед на съществуващите проблеми, онзи поглед способен да долови, в дълготрайна перспектива, далечните корени на ситуациите и тяхната еволюция във времената”.

Освен това, подчертава Папата, Апостолическата Библиотека, „още от своето начало съхранява, ясната благоразположеност, наистина „католическа”, универсална” към всичко красиво, добро, благородно и достойно, произведено от човечеството през вековете”, а не само към онова що се отнася до богословието или религията. „Това благоразположение към хуманното – уточнява Бенедикт ХVІ – не е насочено само към миналото, но се отнася и до настоящето” и затова във Ватиканската Библиотека „всички търсещи истината са винаги приети с внимание и почит, без религиозна или идеологическа дискриминация; от тях се иска само чистосърдечието на едно сериозно, квалифицирано и безпристрастно търсене”. „Търсенето на Бог – пише Папата – от вътрешна необходимост изисква една култура на словото”. Ватиканската Библиотека, като „място в което човешките думи са събрани и съхранени” е „огледало и отражение на Словото” на Бог. Нека това съзнание, завършва Бенедикт ХVІ, да води Ватиканската Библиотека, за да може „въпреки множеството от езици, писания и думи” да гледа „винаги към Словото и чрез преходното да търси винаги вечното”.


svt/ rv