Послание на Бенедикт ХVІ към италианските епископи: признаване на "възпитателния примат" на семейството

Оценяване стойността на литургията в епоха затъмняваща вътрешното измерение на човека и насърчаване на „възпитателната отговорност”, признавайки „главната роля” на семейството във формирането на новите поколения. Това са главните теми на 62-та генерална Асамблея на италианската Епископска конференция, поставени на преден план от Бенедикт ХVІ в посланието отправено към асамблеята, събрана в Асизи от 8 ноември.


В своето послание към италианските епископи Бенедикт ХVІ индивидуализира симптомите на съвременното безпокойство у човека. Науката и техниката – посочва Папата – доведоха „безсъмнено до значителни и забележителни постижения”. Но това не запълни сърцето на човешкото същество, защото този прогрес „често бе постигнат в ущърб на основите на християнството, в които е вкоренена плодовитата история на Стария Континент”. Съвременната култура, отбелязва Бенедикт ХVІ, „познава затъмнението на съзнанието за Бог и замъгляването на вътрешното измерение на човека”, но също и „несигурната формация на личната идентичност в един множествен и разпокъсан контекст, „трудностите в диалога между поколенията и разделението между разума и чувствата”. Съвременната култура, продължава Папата, познава „ограничаването на моралната сфера в субективния периметър”, заедно с Бог, който заклеймява „когато не Го отрича, или изключва от обществената съвест”. Всички тези елементи, подчертава Светият Отец, са „знак на една криза на доверие в живота и влияят значително над възпитателния напредък, в който устойчивите ориентировъчни точки, станаха неустойчиви”. За да се „промени курса” не е достатъчно само „едно общо отзоваване на ценностите, нито едно възпитателно предложение, което да се задоволява от чисто функционални и частични намеси”.

Поради тази причина, изразява задоволството си Бенедикт ХVІ, повече от всякога е подходящ вашият избор да призовете към възпитателна отговорност всички онези, които имат при сърце човешкия живот и благото на новите поколения”. Този необходим съюз – посочва Папата – се основава на една нова близост към семействата, на които се признава главната роля при възпитанието, защото в лоното на семейството се оформя лика на един народ”. Освен това, прибавя Папата, „като вечен извор на възпитанието към добрия живот на Евангелието, ви призовавам за оцените стойността на литургията”. Тя „въвежда в срещата с Исус Христос, който с думи и дела изгражда постоянно Църквата, формирайки я във братските отношения и мисията”. „Истинският вярващ от всяко време, изпитва в литургията Божието присъствие, Неговият примат и дело”. Като се позовава на факта, че в дневният ред на генералната асамблея на италианските епископи е поместено обсъждането на превода на третото издание на римския литургийник, Бенедикт ХVІ призовава към максимален почит към свещеното слово изразено в литургията, което въпреки че не може да „се абстрахира от времето”, е „прозорец, който се отваря отвъд времената”. Да се даде глас на една „вечно валидна действителност” изисква едно мъдро равновесие на приемственост и новост, на традиция и актуализация. „Всеки истински реформатор – завършва посланието си Папата – е подчинен на вярата: не действа по арбитражен начин, нито си позволява своеволия в ритуала; той не е господар, а пазител на съкровището учредено и поверено ни от Господа. Във всяка литургия е присъстваща цялата Църква. Ето защо, присъединяването към нейната форма е условието за истинността на това, което се отслужва”.


svt/ rv