ХХХІІ неделя през годината - проповед на отец Пламен Гечев

Той не е Бог на мъртви, а на живи (Лука 20, 27-38)

 Богослужебната година е към своя край и с нея приключва и нашeто годишно пътешествие през историята на спасението. Нe e чудно, че в четивата от последните недели се повтаря темата за вечния живот. Всяка неделя по време на службата повтаряме, че вярваме във вечния живот. Тази ХХХІІ неделя е още eдна възможност, да се обърнем лице в лице към вечността.

Във втора книга Макавеева, която е една от най-късните книги на Стария Завет се разказва за мъченическата смърт на седем братя по времето на еленистическото владичество над еврейския народ и тяхната вяра във възкресението. Тази вяра е плод на постепенен размисъл от страна на еврейските мъдреци. Размишлявайки върху своята история и върху обещанията на Бог, еврейския народ осъзнава, че обетованата земя не е земята на Израел, а една стабилна и вечна действителност на която сегашната земя е образ. Не трябва да забравяме, че еврейския народ преживява изгнание и окупация от различни народи, а в конкретния случай от наследниците на Александър Велики. Въпреки това, не всички религиозни еврейски групи вярват във възкресението, такива са например садукеите представляващи свещеническата аристокрация на Ерусалим. В днешното евангелие, те са тези, които се приближват към Христос и му задават един труден за разрешение въпрос. Те го питат използвайки една уловка. Ако има вечен живот той трябва да е пободен на този, които живеем. Тогава на кого ще бъде жената, която е била омъжена за седем мъже поред? Не трябва да забравяме, че Христос е във Ерусалим, за да завърши своята мисия, да умре и да възкресение, докато садукеите искат да Го вкарат в абсурден богословски дебат. В еврейският закон е предвидено, ако една жена остане вдовица и няма деца от съпруга си да бъде взета от брата на мъжа си и ако имат потомство, то да бъде на починалия брат. Затова Исус отговаря, че има разлика между начина живот на децата на този свят, които се женят и омъжват и онези които са удостоени да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите. "Те нито се женят, казва Христос, нито се омъжват и да умрат не могат понеже се равни на ангелите". Децата на този свят, като садукеите живеят за да се реализират във брака чрез децата си. Да не забравяме, че чрез брака човек се спасява от самотата и побеждава смъртта чрез поколението си. Не е чудно колко семейства във България искат да имат деца ин витро, защото бездетието е един вид зачеркване на тяхното съществуване. Ето защо, за садукеите темата за възкресението е чист богословски дебат. За Христос, който е пред своята Пасха възкресението е целта. За Него и за неговите последователи възкресението се постига чрез изпълнението на Божията воля, като ангелите, а не в реализирането чрез брака. Това което ни прави вечни е връзката с Този, който е победи смъртта, а не на всяка цена имането на потомство.

Отговорът на Христос може да бъде тълкуван, като възхвала на безбрачието и на живот свободен и отдаден изцяло на Бога, но това може да бъде само от части вярно. В края на евангелието, Христос споменава Аврам, Исак и Яков, патриарсите от Стария Завет женени за Сара, Ребека и Рахил. И тримата са посочени като пример за хора достигнали вечния живот. Тримата през целият живот са били в търсене на обещаната им Бога земя. Те са живи, защото не спират да следват обещаното от Бога щастие. Най-накрая Христос казва, че Бог не е Бог на мъртвите, а на живите, за да живeят “всички за него”. От казаното до тук може да се каже, че Христос ни посочва един друг различен начин на живот. Не живеейки за себе си, както казва Свети Павел, или за да се реализираме чрез брака, а да живеем за Бог или както казва Апостола, за този който умря и възкръсна. Нашият най-голям грях е, че сме станали център на всичко, така че всичко трябва да бъде в наш интерес и да ни служи жената или мъжът, децата и така нататък. Има хора, които на 40 години са болезнено зависими от своите родители или живеят своя брак лепнали се като медуза за своя партньор. Христос ни казва, че той е истинският младоженец за нашата душа и прави така, че нашите връзки с другите да са здрави. Истинското щастие е когато се научим да се даряваме, а не да притежаваме другите.

Отец Пламен Гечев, енорист в Горна Вале Маджиа, кантон Тичино, Швейцария