Местата на Папската визита в Испания - Барселона

Барселона е град Североизточна Испания, столица на автономната област Каталоня и административен център на провинция Барселона. С населението си от 1 605 602 жители е вторият по големина град в Испания и единадесети в Европейския Съюз. Градът е домакин на много международни събития, сред които Международните изложения през 1888 и 1929 година и XXV-те летни Олимпийски игри през 1992 година. Барселона е основан в средата на II век пр. Хр. от Картаген. Бащата на Ханибал Барка, Хасдрубал, се смята за основателя на града, като фамилното име Барка е в основата на името на града. По-късно става част от Римската империя. След разделянето на империята през 395 г. сл. Хр. града е част от Западната Римска империя. С нахлуването на различни варварски племена през V век сл. Хр. на територията на Иберийския полуостров, градът е владение на остготите и основаното от тях кралство. В началото на VIII век маврите, съставляващи най-общо казано бербери и араби от Африка, вдъхновени от новата си религия - ислям, нахлуват на територията на Иберийския полуостров. Маври и франки на няколко пъти завладяват Барселона и градът още пази следа от преминаването им в особеностите на по-старата си архитектура. На разходка през централната част на града, позната като „Бари Готик“, букв. „Готическият квартал“, човек може види части от оригиналните римски стени редом с готическа архитектура, като Палау Реал Маджор, бившата резиденция на Каталонската кралска фамилия.


Саграда фамилия или Изкупителният Храм на Светото семейство, както гласи официалното наименование на църквата, е една от тези сгради, пред които човек не може да остане равнодушен. Всеки приема внушението и по различен начин и емоциите се люшкат от възторг до потрес. Историята на Саграда фамилия започва през 1881 година, когато Асоциацията на Свети Йосиф придобива терен в квартала Ечампла в покрайнините на Барселона, в района на кметството на Сан Марти де Провенсалс. Работата по строителството на храма може да се раздели на два периода: от 1882 година до 1926 година и след 1926 година. Първият проект на Изкупителния Храм на Светото Семейство бил реализиран от архитекта Франсеск де Паула дел Виляр и Лозано през 1882 година. През следващата 1893 година след възникналите разногласия между архитекта и първия му помощник Джоан Марторел и Монтелс, проекта бил спрян и строителството било замразено. Управата на Асоциацията предложила на Марторел ръководството на строежа, но той от деликатност не приел и препоръчал своя ученик Антонио Гауди. От този момент сградата приела друга форма и дух, изоставен и забравен бил създадения от дел Виляр проект. Франсеск дел Виляр успял да изгради само криптата под абсидата на храма. Неговият замисъл предвиждал изграждането на сграда в неоготически стил. Гауди променил цялостната концепция и смятал че църквата трябва да е неоготическа само по дух. Действително строежът е издържан в стил модернизъм. През месец май 1885 година Антонио Гауди представил пред кметството на Сан Марти първия завършен план на Саграда фамилия във формата на латински кръст, с молба за разрешение за започване на строителни работи. Въпреки одобрението на съответната административна служба, архитектът постоянно променял плана, като дори разрушавал вече построени елементи, заради възникнали нови идеи. Дори се преместил да живее в помещение на самата строителна площадка. Постепенно сградата придобила в общи линии особен вид. Пред смаяните погледи на жителите на Барселона започнало да се издига странно здание. Още в ранните си години архитектът се вълнувал от природата – от формите на растенията и животните, от морските вълни. В творчеството си ги пресъздавал постоянно – глухарчета, слънчогледи, палми, охлюви, цветя, всички те намерили място в най-значимата творба на Гауди Саграда фамилия напомня твърде много пясъчните дворци, които през детството си строял на морския бряг. Типичните за стила му вълнообразни линии намерили тук най-широко приложение. Изкупителният храм Саграда Фамилия бил замислен като петкорабна църква с три фасади, посветени на най-важните моменти от живота на Исус Христос – Рождеството, Страданието и Възкресението Христови, в краищата на напречните кораби на сградата. Трите фасади трябвало да бъдат изпълнени в един и същ стил и да се увенчават с по 4 кули, характеризиращи се с особени извити линии.
През 1892 година започнала работата по фасадата на Рождество. Две години по-късно била завършена неоготическата абсида. Шиповете на върха и гаргойлите с вид на амфибии или влечуги, посочвали натуралистическите тенденции, прокарани в декорацията на тази фасада. През 1925 година била завършена първата камбанария на фасадата Рождество. Гауди бил истински щастлив, казвал: ”Това копие съединява небето и земята”. Архитектът не могъл да завърши своята работа, защото починал на следващата година, бил блъснат от трамвай. Още тогава се появила една от легендите, свързани с Гауди. Разпространен бил слуха, че твореца починал в първия ден от пускането на трамвайната линия в Барселона, но разбира се, това не било истина. Въпреки постоянните промени, извършвани от Антонио Гауди, все пак през 1923 година се стигнало до окончателно решение на корабите и покривите на Саграда фамилия. Бил изработен модел от гипс в мащаб 1:10 и 1:25. Макетите, които архитекта завещал, били разрушени частично по време на Гражданската война, но разрешили продължаване на работата и днес, вече напълно възстановени, могат да се видят в музея на църквата. Приживе Антонио Гауди видял завършена само източната от трите фасади – Рождество и четирите кули над нея. Вътрешното оформление на църквата е подчинено на типичния за творчеството на каталунеца необичаен стил. Колоните, които символизират Христовите ученици и светците имат многоъгълна форма, напомнящи стволовете на дървета в гора. Това е била и целта на автора им. Една от стълбите има форма на охлюв. Гауди замисля Саграда фамилия не само като израз на натуралистическата архитектура, но и като библейски текст, облечен в архитектурна форма. Главната врата на фасадата на Страстите Христови е украсена с цитати от Библията на няколко езика. В декорацията на сградата широко са използвани литургични текстове. След смъртта на Антонио Гауди ръководството на строежа преминало в ръцете на Доменек Сугранес, но по време на Испанската гражданска война било преустановено, дори части от сградата били разрушени. През 80-те години на 20 век екип специалисти начело с известния архитект Джорди Бонет и Арментол изготвил компютърни модели на Саграда фамилия. В средите на каталунската общественост в средата на 90-те години възникнали остри спорове относно целесъобразността от продължаване на строителните дейности по храма. Надделeли привържениците на продължаване на прекъснатата работа.


Днес Саграда фамилия е може би най-посещаваната строителна площадка. Изграждането на храма продължава и според друга барселонска легенда, когато завърши строителството на църквата, ще дойде и свършека на света. Предвижда се сградата да бъде завършена през 2026 година. Тя е един от обектите, който се радва на най-голямо внимание от страна на туристите и днес е един от символите на каталунската столица и на Испания.
Саграда фамилия е обградена от голям двор. Осемнадесет кули с различна височина трябва да се издигат при завършването на храма: символи на Христос, Дева Мария, Апостолите и Евангелистите. Кулите на четиримата евангелисти трябва да бъдат украсени със скулптури на техните символи: бик за Свети Лука, орел за Свети Йоан, ангел за Свети Матей и лъв за Свети Марко. Най- висока трябва да бъде централната кула, която ще се увенчава от огромен кръст.Тя е посветена на Исус Христос и трябва да сe издига на височина 170 метра, с един метър по-ниска от хълма Монджуик, най-високото място на Барселона. Защото, по думите на самият Антонио Гауди, творбата му не може да превъзхожда Божието творение.


svt/ nauka.bg