Бенедикт ХVІ в разговора с журналистите на борда на папския самолет: насърчаване на
срещата между вярата и секуларизма
„Сблъсъкът между вярата и модернизма” в Испания и Запада и бъдещето на вярата: необходимост
от среща между вярата и съвременното модерно общество, а не от сблъсък между тях!”.
Това бе основният акцент в отговорите на Бенедикт ХVІ на въпросите, зададени му от
журналистите, пътуващи с него в самолета към Испания. По време на кратката среща с
тях Папата поясни основната цел на своята визита и преди всичко централната тема в
своя понтификат. Бенедикт ХVІ предложи на журналистите и своето тълкуване на архитектурния
шедьовър на Антонио Гауди, Базиликата „Светото Семейство” в Барселона.
Един
от въпросите интересуващи най-много журналистите, бе свързан с учредяването на Папския
съвет за Новата Евангелизация и дали Испания е една от първите цели на новото ватиканско
ведомство. Бенедикт XVI откровено призна, че Испания е „сред първите страни получили
вярата”, но също и страната в която се разви един „много силен и агресивен секуларизъм
и антиклерикализъм”. Въпреки това, посочи Папата, хоризонтът на новия съвет е по-обширен:
„При
създаването на този съвет имах предвид светът като цяло, защото новият начин на мислене
и трудността да се мисли с понятията на Писанието и богословието е всеобща (…). Но
също така е вярно, че в Испания се е породиха много силни
и агресивнисекуларизъм и антиклерикализъм”.
Въпреки
това, Папата призова за среща, а не за сблъсък между вярата и секуларизма и посочи
централната роля, която испанската култура може да играе в тази среща. В същият дух
той засегна въпроса за отношението между вярата, изкуството и красотата. “Вие знаете,
че настоявам много за връзката между вярата и разума”, припомни Бенедикт XVI пред
журналистите:
"Истината, коятое цел и смисъл
на разума, се представя в красотата и изразява себе си в красотата (…) Ето защо,
там където съществува истината трябва да се породи и красотата. В красотата
се изразява конкретното реализиране на човешката личност. Връзката между
истината и красотата са неразделни и затова се нуждаем от красотата (…)Тъй
като диалогът или срещатамежду вярата и изкуството е вписан в най-дълбоката
същност на вярата, трябва да правим всичко възможно, за да може и днес
вярата да се изразява от истинското изкуството, като това на Гауди, в приемствеността
и новостта и за да не загуби изкуството връзката си с вярата”.
Изкуството,
вярата и красотата са отправните точки за Антонио Гауди, чийто гений създава Базиликата
на „Светото Семейство” в Барселона. В нея, въпреки че е все още незавършена, каза
Папата, блестят три основни елемента. Първият е свързан със „синтеза между приемствеността
и новостта, традицията и креативността”, която поставя каталонския архитект „в голямата
традиция на катедралите с една изцяло нова визия”. Вторият, каза Папата, „синтез на
смисъла на творението, писанието и поклонението”, който Гауди изучава и предлага
чрез геометричните форми. Това e послание, подчерта Папата, което днес е „от изключителна
важност”. Третият елемент е набожността към Семейството от Назарет, която има своите
исторически корени в XVIII век.
“Тази набожност от миналото е
изключително актуална днес, защото проблемът за семейството инеговото
обновяване като основната клетка на обществото e голямата тема днес
и ни посочва пътя, по който можем да поемем, както за обновяванетона обществото, така заединството между вярата
и живота, религията и обществото. Семейството е основната темаднес,защото сам Бог стана син в едно семейство и ни призовава
да изграждаме и живеем животана семейство”.
Бенедикт
XVI се спря и на значението на поклонничеството. „Да съм на път – посочи той цитирайки
всички градове, в които е отсядал в течение на годините - е вече част от моята биографията”.
Но същността на самата вяра е именно това „да бъдем поклонници”. Понякога е нужно
“да излезем от всекидневието, от света на полезното, на утилитаризма (…) и да тръгнем
наистина по пътя към трансцедентното”: “Поклонничеството означаване
само да излезем от себе си в стремежа си към по-голямото, но също да
вървим заедно(…) . Достатъчно е да кажа, че поклонничествотокъм гроба на Свети Яков е елемент от формирането на духовното единство на Европейския
континент. Тук поклонниците намират общата европейска идентичност. Днес също се възражда
това движение, тази мечта да вървим по пътя, духовно и физически, да
се намерим един друг и да откриемтишината, свободата, обновлението
и по този начин да открием Бог”.