2010-11-05 14:38:05

Каква Църква ще намери Папата в Испания?


Остават броени часове до визитата на Бенедикт ХVІ в Испания, която е в трепетно и радостно очакване. Папата ще отпътува от Рим на 6 ноември в 8.30 ч и ще пристигне в Сантяго де Компостела, първият етап от това апостолическо посещение, в 11.30ч. Тук, в следобедните часове, той ще предстоятелства Светата литургия по повод Юбилейната година на Сантяго де Компостела. В късно вечерта, Светият Отец ще отпътува за Барселона, вторият етап от визитата, където на 7 ноември ще предстоятелства Светата литургия на която ще освети олтара на Храма на „Светото Семейство”, дело на известният испански архитект Антонио Гауди. В следобедните часове, преди завръщането си във Ватикана, Папата ще посети института за деца с психически увреждания. Но каква Църква ще намери Папата, при своето посещение в Испания? Предлагаме анализ за настоящата ситуация на Католическата църква в Испания, направен от испанския всекидневник “ABC”, публикуван дни преди второто посещение на Бенедикт ХVІ в Испания.


********
Каква точно е Католическата църква в Испания? Не бихме могли да я разберем ако не вземем под внимание последните петдесет години, през които се случиха важни събития за обрата в хода на Испания и особено за Църквата, като Вторият Ватикански Събор, политическият преход, европейският съюз, пост-модернизма и глобализацията. Това което трябва да се вземе предвид на фона на бързите промени, които светът преживя през последните десетилетия са прехода от аграрно към индустриално общество и от постиндустриално общество към научното общество, информационните технологии и науката.


В Църквата се утвърждават личности, институции и дейности, съответстващи на тези три фази, всяка от които представя своя форма на проповядване на Евангелието, свои религиозни символи и е създала свои институции. Средствата за проповядване на Евангелието са много различни във всяка от фазите. Как изглеждат големите урбанистични пространства и старото село със своя площад, с общината и с църквата, съсредоточени около неделната литургия, която е израз на празничността, на срещата и взаимното съществуване на хората? Нужно е да анализираме този набор от промени, които доведоха до размествания и дори до срив в Църквата, изисквайки от нея нови начини на присъствие, на думи и действия. Как им отговори тя?


Христовото свидетелство, социалните движения и модернизма задължиха Църквата да преосмисли своите институции, действия и форми на връзки с обществото. Всичко това тя трябваше да интегрира и формулира само за няколко години. Трудно се преправя за пет десетилетия делото на 14 века. Към това може да се прибави общата криза на съзнанието, на секуларизацията, с появата на нови империи с техните вековни религии като Япония, Индия и Китай, с войнственото присъствие на Исляма, на различни фундаменталистки групи, на изчезването на Бог от публичното политическо пространство на Европа, на икуменизма между културите, на утвърждаването на малцинства, които нямат желание за интегриране в съответната култура и в западния свят в който те се появяват. Накрая можем да прибавим и новият политически климат в Испания, който е абсолютно нечувствителен към самата религиозна действителност.


Испанската Църква днес притежава една необхватна сложност и богатство. В структурно отношение в тази уникална Църква се разграничават пет нива, но е единна по отношение на Символа на вярата, на Евангелиет, на Тайнствата и авторитета:


- На първо място стои онова, което бихме могли да наречем като Църква на служението (епископи, свещеници, сътрудници в енориите);
- Следва, Църквата призоваваща към съвместната отговорност в обществото (религиозни ордени, светски институти със своя извънреден набор от организации, присъствие в маргиналните слоеве, образователни институти );
- Църква на общението (онези движения и форми, представящи вярата и Евангелието чрез формирането на малцинства и които помагат в задълбочаването и служенето на тази вярата, преодолявайки заобикалящото ги неверие и атеизъм);
- Църквата на миряните (по-голямата част от верните, които водят християнски живот в рамките на Църквата, много от който се обединяват в движения, братства и събратства);
- Останалата Църква или тази на мигрантите, която нито въздейства нито се присъединява към центъра (това са тези родени и израсли във вярата, но който поради липса на последвало интегриране, поради небрежност, поради съмнение или дистанциране са я забравили и все пак не искат да отрежат пъпната връв с нея).

Тези изрази на църковност формират една единна Църква, но с плурализъм, контрастиращ с еднообразието, което определя първата половина на миналия век. Всички те образуват истинското семейство на Църквата: опознавайки се и признавайки се взаимно, приемайки се с любов и с критичност помежду си, което днес е неин свят императив.

Как тази Църква изглежда отвътре? Това, кoето е вътре у всеки човек, а именно вярата , надеждата и милосърдната любов, го познава само Бог. Погледната от вън, налице е богатство на живота и, въпреки външните провокации, целящи да я омаловажат, твърдейки, че това, което и е останало са само три новинарски емисии. Трябва да открием възможността, славата и радостта да вярваме в свободата съответстваща в същото време на Христовото свидетелство, на модернизма и на глобализацията. Необходимо е да се радваме, осъзнавайки с реализъм принадлежността към една Църква, която е там, на границите на бедността, на отхвърлянето и на опасните места. Там където са болните от спин, самотните и отхвърлените, където цари нецивилизованост, при бедните и при имигрантите. Испанското общество би останало без морални сили ако Църквата изостави онези места, в които хората страдат, боледуват, чакат изоставени и умират в самота. Църквата на молитвата (контемплативните общности). Мисионерската църква (хилядите мисионери, религиозни и миряни, пръснати по целия свят), Църквата на действието (какво друго в Испания би могло да се сравни с тези две възхитителни институции Каритас и Уните?), Църквата на възпитанието (хиляди центрове на всички образователни нива). Днес върху Църквата тежко се отразява липсата на политически хоризонт и проект, моралната деградация в обществото, поквареността на някой решения на правителството, общото отчаяние, загубата на доверие в социалните, църковните и интелектуалните лидери.


Приоритет за Църквата днес най-вече е намирането на нови канали за предаване на вярата. Старите, като ролята на майката, семейството, училището и енорията са се променили. Те са подменени днес от така нареченото анонимно общество, което поема ролята на възпитател, а именно, улицата, музиката и информацията идваща по-различни и сложни канали. Как Църквата ще се преустрои и кои нови канали ще приеме? Трябва да се премине към предаване на вярата на личностно и общностно ниво, големите енории трябва да бъдат подпомагани от малки разпръснати параклиси . Всяка майка, всяко семейство, всеки вярващ, всяка група трябва да станат участници в предаването на вярата по един ясен и заразителен начин. Трябва да се премине от навик, от анонимност и от просто институционализиране към ясно радостно и публично персонализиране, към една Църква на братството, която принадлежи на всички, не само на свещениците, но в която е и тяхното място.

Следователно, приоритетът и е в църковното общение. В допълнение към идеологическите групи, към дейността на Църквата във всички области, към политическия афинитет и многообразие се присъединяват живото присъствие на Христос и на неговия Свети Дух. Вярата трябва да се преоткрие като дар и прекрасна възможност за служене на Бог и на хората.


Третият приоритет е културата, богословието и предлагането на вярата като формиране и информиране . Трябва да се покаже с думи, мисли и факти, че Бог е мислим, достоверен и достоен за любов, че животът с него и в него е най-висшата възможност на човека, ключ за смисъла и корен на надеждата.

Тази църква приема като Божия благодат Бенедикт XVI: насърчавайки ни към моралната реформа и интелектуалната смелост, съчетана с разума и Евангелието, Христовото свидетелство и Църквата. Не напразно първите две книги на Папата преведени на испански език носят заглавието “Бог на вярата и Бог на философите” и “ Християнското братство”. Да го слушаме за нас ще бъде голяма радост и благодат от Бог, стимул и предизвикателство.
 
bp/ rv 







All the contents on this site are copyrighted ©.