Блажен Силард Богданфи, мъченик за вярата по времето на комунизма в Румъния

Мъченик на вярата по времето на комунизма, който ни учи на преданост към Бог и Църквата и постоянство в любовта. Така бе наречен румънския епископ Силард Богданфи, по време на тържествената церемония по Беатификацията на 30 октомври в град Орадя. Умира твърде млад, едва на 42 години, в румънския затвор на Аюд на 2 октомври 1953. По-малко от месец и половина след епископското ръкоположение е арестуван и хвърлен в затвора, където остава до деня на неговата смърт.


Ужасните комунистически преследвания не променят способността му да обича. Това е неговото поучение, което оставя като духовно наследство. Едно безценно поучение, особено в нашата епоха, „толкова уморена, разочарована и отегчена”, подчерта кард. Ердьо, архиепископ на Будапеща-Естрегом по време на тържествената литургия. „Хората не могат да ни откъснат от живота в неговата цялост, защото не могат да убият душата”, отбеляза още кардинала. Само Бог е господар на съдбата на човешката душа”. Обявеният за Блажен епископ Богданфи, изживя преследванията и затвора без да се откаже никога от вярата си в Бог, в Неговото милосърдие, в Църквата: „посредством своето страдание и смърт показа, че всички сме призвани към такава радост и щастие, които са по-големи от този земен живот”. Затова, той е пример за нас и стимул за надежда, преживял "трудните и мрачни години на войната и комунистическия фанатизъм”. Кард. Ердьо подчерта, че „беатификацията на епископа мъченик за вярата, Силард Богданфи, "разчупва тишината на десетките години мълчание и дава началото с величието и силата на литургията, на публичния култ на онези многобройни свидетели, който страдаха за истината на Христос и Църквата”. Кардиналът припомни, че също и в „Унгария, преди по-малко от една година бе издигнат до олтарите на Блажените епископ Золтан Мешлени, първият признат католически мъченик за вярата от онази епоха”. „Предаността и героичната последователност на многобройните епископи, свещеници и вярващи католици, извира от тяхната искрена вяра”, посочи унгарския архиепископ. „В затворите се срещнаха млади и възрастни, румънци и унгарци. Нужни им бяха малко думи, за да се разбират, защото споделяха една и съща вяра и надежда”. В днешната епоха, подчерта кард. Ердьо, „сякаш една тъга е обгърнала сърцата” ето защо, „свидетелството на мъчениците отново отеква и озарява от тишината и мрака: с нас е и онази сила на вярата, която може да ни дари надежда и бъдеще”. „Разрухата и един вид тайнствена вътрешна умора” са препятствията, които възпрепятстват поривите на любовта, предупреди кард. Ердьо. Но в Блажен Богданфи тази способност да обича, никога на липсва.


В края на литургията, монс. Анджело Амато, префект на конгрегацията за Процесите на Светците, един от бъдещите кардинали на Католическата църква, припомни моменти от живота на новият Блажен:

********
"Който по онова време арестува Божият Раб, бе подтикнат не от обективни мотиви, а от една омраза към вярата. Целта им бе да го принудят, със всички средства, да се откаже от своята католическа вяра. В онова време, хората казват, че в концентрационният лагер на Капул Мидия, е имало само една единствена врата: входната. Един истински ад. Малко храна, постоянен тормоз, липса на почивка (не е било да се спи в легнало положение, а само подпрени на ръба на леглото), постоянни разпити (често са продължавали дори 82 часа без прекъсване), студ, мръсотия. Всичко е било програмирано с намерението да унищожат психически и физически затворниците. Разбира се обвинението за предателство или шпионаж отправено към монс. Богданфи е без конкретни доказателства. Месеци по-късно е преместен в затвора на Аюд, в килия 120. Но от годините на страдание и мъчение неговото тяло физически е отслабнало. Заболява от пневмония, чието лечение му е отказано. Умира на 2 октомври 1953.


„Дори и в един подобен контекст – посочи монс. Амато – отец Силард търси винаги пътя на любовта и братските взаимоотношения, показвайки загриженост особено към бедните и угнетените”.


„В апостолата си, Божият Раб, смело упражнява своето служение. Например, по време на нацисткия режим, укрива много еврейски граждани в седалището на Богословското училище. Освен това, свидетели потвърждават, че въпреки нечовешките условия в затвора, епископ Богданфи никога не пести своите жестове на братска обич към останалите затворници. И днес мъчениците за вярата продължават да проливат тяхната благословена кръв, свидетелствайки Благата Вест на Христовото Евангелие, което е възвестяване на братските отношения, любовта към другите и мира. Жертвата на епископ Богданфи е конкретно свидетелство за жизнеността на Католическата църква в Румъния, за нейната преданост към единството на Църквата и за нейната любов към Светият Отец.

Монс. Амато се спря по-подробно на житейския път на новия Блажен:

„Силард Богданфи, роден през 1911 г.в Калманд, Унгария, е високо ценен професор по богословие и журналист с богат опит. През 1939 г. е арестуван от румънската жандармерия и изгонен от страната. Премества се в Будапеща, а след завършване на университетското образование, през 1940 г. се завръща в Аюд, където преподава богословие и където е духовен ръководител. След като се запознава с личността и духовността на Света Анджела Меричи, основава Третият Орден, който се вдъхновява от Светицата. През годините си спечелва почитта на Божият Раб, монс Джовани Шефлер, диоцезален епископ на Сату Маре и апостолически администратор на Аюд, който го назначава за секретар на епископската канцелария и епископски съветник на двата диоцеза, поверявайки му също и администрацията на семинарията в Сату Маре и давайки му правомощия да дискутира с Букурещ делата на диоцеза. Блажен Богданфи, живее през годините на жестокия комунистическия режим настроен срещу Католическата църква, чиято цел бе да я унищожи. В тази антиклерикална атмосфера, отец Сиралд Богданфи, е ръкоположен тайно за епископ, в нунциатурата в Букурещ, от архиепископ Патрициус О’Хара на 14 февруари 1949. Два месеца по-късно, през април 1949 г. е арестуван с обвинението за предателство и шпионаж и преместен в различни затвори в страната. През 1953 г. е преместен в затвора на Капул Мидия на Черно море, който е един истински концентрационен лагер.


„На днешния ден – завърши кардинал Петер Ердьо – отново заблестява светлия лъч на истината и любовта, задълго погребани в дълбокия кладенец на историята, като пример на силата, която изгражда мира и смелостта за помирение”.

svt/ rv