Християнското виждане за света. Бенедикт ХVІ прие участниците в Конгреса посветен на богослова Романо Гуардини

Християнското виждане за света, като средство за приближаване към Божията истина. На този вътрешен духовен път, съчетан с диалога с другия, посвети живота си свещеника и богослов Романо Гуардини. Бенедикт ХVІ, който бе ученик на Гуардини, посочи основните точки в неговата богословска мисъл по време на аудиенцията във Ватикана с участниците в Конгреса организиран от Фондация „Романо Гуардини”, посветен на анализа на „духовното и интелектуално наследство” на италиано-германския учен, умрял преди 40 години.


„Човек на вътрешния диалог” и културната обмяна между хората, влюбен в „Божията истина и истината за човека”: не като обикновено абстрактно упражнение, а като търсене което отвежда до избора на доброто в полза на ближния. Така Бенедикт ХVІ в словото си определи живота и богословската мисъл на Романо Гуардини, който е роден във Верона през 1885 и умира на 1 октомври 1968 г. в Мюнхен. Този голям богослов, посочи Папата, „не се стремеше да познава много и каквито и да е неща; той искаше да познава Божията истина и истината за човека”, да открие какво означава „християнското виждане за света”:


“Und diese Orientierung seiner Lehre war es...
"Именно тази насока в неговото учение впечатли нас младежите: ние не желаехме да познаваме съвкупността от всички мнения, съществуващи вътре и извън християнството, а искахме да познаваме това което е. И там имаше един човек, който без страх и същевременно със сериозността на критичната мисъл, заставаше пред този въпрос и ни помагаше да следваме мисълта”. 

Въпреки това, продължи Бенедикт ХVІ, независимо че истината за Бог „не е абстрактна или трансцедентна, а се намира в конкретната личност на Исус Христос”, понякога дори и добре предразположения човек „не винаги” разбира онова, „което казва Бог”. Ето защо е „необходима помощ и тя може да се намери в обмяната с другия”:


“Guardini war ein Mann des Dialogs...
"Гуардини бе човек на диалога. Неговите творби са написани почти без изключение от един вътрешен диалог (…) Според него от човешкото благоразположение към истината се поражда етоса, основата за нашето морално поведение в отношение на ближните, като изискване за нашето съществувание. Именно защото човек може да срещне Бог, може да работи за доброто”. 

Гуардини, отбеляза Бенедикт ХVІ, бе чувствителен педагог за младежите. Техните идеали за самоопределение, отговорност и вътрешна чистосърдечност „той ги пречиства и задълбочава”, поучавайки че „свободата е истина” и, че човек е истински само ако е „сладва своята природа”, която го отвежда към Бог. Освен това, посочи Папата, придружавайки младежите, Гуардини се стреми да намери нов подход към литургията:


“In Begleitung der Jugend suchte Guardini...
Преоткриването на литургията за него бе преоткриване на единството между духа и тялото, на пълнотата на вътрешния човек. Литургичното поведение е винаги телесно и духовно поведение. Молитвата се разпростира и към физическото поведение и това на общността и по този начин единството се разгръща към цялата действителност”. 

Бенедикт ХVІ пожела внимателното изучаване на творчеството на Романо Гуардини „да задълбочи съзнанието за християнките основи на нашата култура и общество". Папата завърши словото си с размишление над „неугасващата актуалност” на „връзката между вярата и света”, която бе в центъра на богословската мисъл на Романо Гуардини:

“Er sah gerade in der Universität…
"Гуардини вижда в университета мястото за търсене на истината. Но това може да стане само, ако той е свободен от всякакъв вид манипулация, политическа или какъвто и да е друг вид намеса. Днес повече от всякога, в един глобализиран и същевременно разпокъсан свят, е необходимо това изискване да се постави на преден план”. 

svt/ rv