2010-10-26 16:54:52

Бенедикт ХVІ прие участниците в симпозиума посветен на големият богослов Ерик Петерсен: не съществува история откъсната от Бог


На 26 октомври 1960 г. в Хамбург на 70 годишна възраст умира германския богослов Ерик Петерсен, евангелист, приел католицизма през 1930. По този повод на 25 октомври Бенедикт XVI прие на аудиенция във Ватикана участниците в симпозиума, организиран от няколко папски институции и посветен на 50 годишнината от смъртта на този голям учен. Останала в сянка за дълго време, дейността на Ерик Петерсен от няколко години е обект на внимателно изследване, което подчертава стойността на мисълта му, на която са длъжници мнозина от най-известните богослови на ХХ век.

Големият богослов Карл Барт със симпатия го нарича "outsider" и с това име симпозиума припомня и чества, научните и културни заслуги на Ерик Петерсен. Връзката на Йозеф Ратцингер със семейството на богослова е дългогодишна, доказателство за което е присъствието на децата му и техните семейства на аудиенцията във Ватикана. След като припомни случката от 1990, когато по повод 80 годишнината на съпругата на Петерсен, кард. Ратцингер и подарява пергамент подписан от Йоан-Павел II, Бенедикт XVI представи човешкия и професионален портрет на Петерсен, който "през целия си живот не успя да намери признание и спокойствие”. Петерсен, който през 30-те години от миналия век се премества в Рим, се озовава сред "катаклизмите" на социалните и политическите порблеми, които разклащат Германия след Първата световна война и които успяват да поставят в криза дори и "яростния оптимизъм”, обхванал през тази епоха либералното богословие. Петерсен избира да работи в областта на историята и да "се занимава конкретно с проблемите, свързани с историята на религиите, след като не успява да си проправи път през плетеница от становищата, преобладаващи в евангелисткoтo богословие от онова време”, припомни Папата, цитирайки откъси от трудовете на учения:


“Dabei kommt immer mehr zu der Gewissheit …
"Все повече у него си проправя път убеждението, че не съществува история откъсната от Бог и, че в нея Църквата заема специално място и има специфично значение. „Факт e – пише Петерсен - че Църквата съществува по един определен начин и е тясно свързана със съществуването на една история, определена от богословието по специфичен начин". Църквата получава от Бог задачата да изведе хората от ограниченото и индивидуалистично съществуване и да ги обедини в една универсална общност: от естественото до свръхестественото, от краткотрайното до пълнотата на края на времената”.

Папата подчерта един от крайъгълните камъни в мисълта на Петерсен, а именно, че жизнения поток, струящ от Свещеното Писание насочва Църквата към непрекъснатото обновяване, основано на апостолската традиция:


“Durch die in der apostolischen Sukzession stehenden Bischöfe …
"Чрез Епископите, каза Бенедикт XVI, свидетелството на Писанията остава живо в Църквата и така формира основата на убежденията на вярата, които са вечно валидни и които откриваме преди всичко в Символа на вярата и догмите. Те се изразяват в Литургията, в живота на Църквата, в прославата на Бога. В този контекст, Евхаристийното служение отслужено на земята се намира в една непрекъсната връзка с Ерусалим (…) там се предлага истинската и вечна жертва в прослава на Бога и на Агнеца, за които земното служение е само визия. Който участва в светата Литургия се спира, в определен смисъл, на прага на Рая”.

Папата припомни и един личен спомен от времето, когато като млад енорийски свещеник в Богенхаусен, успява да прочете наскоро публикуван труд от Петерсен, "Theologische Traktate" ("Богословски трактати"). Това бе, каза Папата, “богословието, което търсех”:


“Die Theologie die einerseits den ganzen historischen Ernst …
"Това e богословието, което, от една страна, изразяваше сериозното историческо разбиране и анализ на текстовете, анализирайки ги след сериозни исторически изследвания, при което не остава в миналото, а успява да излезе от рамките на буквата (…) и влиза в контакт с Онзи от който то самото изхожда : с Живия Бог”.

Личната история на Петерсен, продължи Папата, се преплита с историята на всеки християни, който тук на земята “не принадлежи на нито един град”. Богословът изживява несигурността от загубата на катедрата, след обръщането си към католицизма; несигурността да бъде “изкоренен” и да остане “до края на своите дни без стабилна основа и без сигурна родина”. И все пак липсата на средства не му пречи да създаде семейство, давайки по този начин, каза Бенедикт XVI, “конкретен израз на вътрешната сигурност, че въпреки че сме чужденци, бихме могли да намерим подкрепа в общението на любов и, че в любовта остава нещо, което трае през вечността”:


“Hat diese Fremdheit des Christen erfahren, er war der evangelischen …
"Той изпитва трудността да е християнин странник: станал „чужд” за протестнаското богословие, той ще остане в известен смисъл чужд и на католическото богословие по онова време. Днес ние знаем, че принадлежи и на двете и двете имат какво да научат от него: цялата драма, реализмът и екзистенциалното човешко търсене на богословието”.

Накрая Бенедикт ХVІ изрази благодарност към кардинал Леман за инициативата му да публикува събраните трудове на Петерсен, от които до момент разполагаме с преводи на италиански, френски, испански, английски, унгарски и китайски език. “Надявам се - бяха последните думи на Светият Отец - тази публикация да спомогне за продължаването на по-нататъшното разпространение на мисълта на Петерсен, която никога не се задоволяваше с детайлите, а винаги гледаше на богословието в неговата цялост”.


bp/rv 







All the contents on this site are copyrighted ©.