Бенедикт ХVІ закри Сионда за Близкият Изток: християните строители на мира в Светата Земя. Новата евангелизация, тема на предстоящата синодална асамблея през 2012

„Не се отчайвайте при липсата на мир. Мирът е възможен, мирът е наложителен”. Това бе апелът отправен от Бенедикт ХVІ по време на тържествената Света Литургия на 24 октомври в Базиликата „Свети Петър”, на която официално закри Синода за Близкият Изток. В проповедта си Папата подчерта необходимостта от гарантирането на „истинската религиозна свобода и свободата на съвестта” и продължаването по пътя на диалога между християните и този с исляма. В края на литургията Папата обяви провеждането на Редовния Синод през 2012 г. посветен на новата евангелизация. Неделното евангелие бе прочетено на латински и гръцки език, а молитвата на вярващите бе за събарянето на стените на „предразсъдъците и неприятелството” и подкрепата на „преследваните по причина на Евангелието”.

На Синода за Близкият Изток, посветен на „общението с Исус и свидетелството на Неговата любов, припомни Бенедикт ХVІ, „епископите споделиха радостите и скърбите, тревогите и надеждите на християните в Светата Земя”. На тях синодалните отци посветиха своите работни сесии и размишления:


„Вниманието беше отправено към многобройните братя и сестри, които живеят в близкоизточния регион и се намират в трудни ситуации, понякога доста тежки, както поради материалните затруднения, така и страха от насилия. Днешното неделно Евангелие ни предлага една утешителна надежда, там където е присъстваща молитвата”. 

Бенедикт ХVІ подчерта, че връзката между молитвата и справедливостта е от особена важност, защото „викът на бедния и угнетения намират отглас в Бог”, който желае да даде на човека „едно свободно бъдеще и хоризонт на надежда”.

В проповедта си Папата посочи предизвикателствата за Католическата църква в Близкият Изток. Първото е общението, както вътрешното, така и външното, което трябва да се търси с „дълбоко убеждение”, спомагайки и участието на вярващите, за да се стремят към „измеренията на универсалната Църква”:


„Нуждаем се от смирение, за да признаем нашите ограничения, грешки и пропуски; за да са съумеем наистина да сформираме „едно само сърце и една само душа”. Пълното общение в лоното на Католическата църква, спомага за икуменическия диалог с другите Църкви и църковни Общности”. 

Второто предизвикателство се отнася за присъствието на християните в Близкият Изток. Независимо, че са малко, подчерта Папата, те са „носители на Благата Вест на Божията любов за човека и Словото на спасението”:
 
„Това спасително Слово (…) е единственото способно да премахне омразата, насилието и отмъщението. От очистеното сърце, в мир с Бог и ближния, могат да се породят мирни намерение и инициативи на локално, национално и международно ниво. За това дело, към чието осъществяване е призована международната общност, християните, които са пълноправни граждани, могат и трябва да дадат своя принос с духа на блаженствата, превръщайки се в строители на мира и апостоли на помирението в полза на цялото общество”. 

От дълго време, отбеляза Светият Отец, в Близкият Изток царуват конфликти, войни, насилия и тероризъм. Мирът, дар Божий, е резултат на общите усилия: на хората с добра воля, на националните и международни институции, защото „никога не трябва да се отчайваме пред липсата на мир. Мирът е възможен. Мирът е наложителен”:


„Мирът е необходимото условие за един достоен живот за човешката личност и обществото. Мирът е и най-доброто средство за избягване на емиграцията от Близкият Изток (…) Нека се молим за мира в Светата Земя. Нека се молим за мира в Близкият Изток и да полагаме усилия, за да може този дар от Бог, предоставен на хората с добра воля да се разпространи по целият свят”. 

Третото предизвикателство за Католическата църква в региона на Близкият Изток е насърчаването на „истинската религиозна свобода и свободата на съвестта”, които често са ограничени. Това е основно човешко право, което всяка държава е призвана да зачита и принос, които християните могат да дадат на света:


„Разширяването на това пространство на свободата е изискване за гарантирането на истинската свобода за изповядването на вярата, на всички принадлежащи на различните религиозни общности. Този аргумент може да се превърне в предмет на диалог между християни и мюсюлмани: диалог, чиято наложителност и полза бе подчертана от синодалните отци”. 

В края на проповедта Бенедикт ХVІ оповести провеждането на следващата редовна генерална Асамблея на епископите през 2012 посветена на евангелизацията:

„Реших следващата Редовна Генерална Асамблея, през 2012, да бъде на тема/ „Nova evangelizatio ad christianam fidem tradendam – Новата евангелизация за предаването на християнската вяра”. 

Накрая Папата увери християните в Близкият Изток: „Не сте никога сами. Светият Престол и цялата Църква са винаги близо до вас и ви придружавт”.


svt/ rv