Синод за Близкият Изток: синодалните отци представиха 44-те финални предложения

Мир, надежда, общение: това са трите основни принципа на които се базират 44.те заключителни предложения на Синода за Близкият Изток, представени и гласувани в присъствието на Светият Отец Папата по време на последната генерална Конгрегация. По принцип става въпрос за документ предназначен ексклузивно за Папата, но Бенедикт ХVІ даде своето разрешение за публикуването на една част от него на френски език. В края на работните сесии, Синодалните отци обядваха със Светият Отец, който на 24 октомври ще предстоятелства Света литургия в Базиликата Свети Петър с която официално ще закрие синодалната асамблея.


Близкият Изток говори в един глас: един глас, разделен на 44 заключителни предложения. Един технически и програмен документ, но написан с жив тон, който не веднъж призовава към мир, надежда и общение. Разделени на три групи – християнското присъствие в Близкият Изток, църковното общение и християнското свидетелство – предложенията припомнят дискутираните в синодалната аула теми, от важността на Словото Божие, чийто прочит и медитация трябва да се насърчават и предложението за обявяването на Година посветена на Библията, до разобличаването на преследванията и насилията срещу християните в Близкият Изток, които понякога заплащат с живота си. На централно място са поставени усилията за мира заедно с правителствата призвани да приложат резолюциите на ООН, насърчаването на пасторална дейност за званията и мигрантите, в защита на техните права независимо тяхната религия и националност, получаването на законова и хуманитарна помощ и запазването на връзките с техните родни държави. Що се отнася до общението, както външното така и вътре в Църквата, Синода припомня принципа, че многообразието не вреди на единството, призовава към по-голямо сътрудничество между църковните йерархии, подкрепя новите църковни движения, дар на Светия Дух за цялата Църква и ги призовава да работят в единство с епископите. Освен това Синода се обръща и към младежите, които насърчава да не се отказват от мечтите си и да гледат на Христос като пример за изграждане на мостове на диалог.

Документът на синодалните отци насочва своето внимание и към жените, децата и семейството: всички те трябва да бъдат подкрепяни, закриляни и защитавани в техните достойнство и права. Текстът призовава миряните към евангелизацията, насърчава масмедиите и католическите възпитателни институти да възвестяват Христовото послание, обръщайки особено внимание към бедните и инвалидите. Епископите от Близкият Изток не пропускат и диалога, както икуменическия така и междурелигиозния, който трябва да стои далеч от конфесионализма, екстремизма, антисемитизма и чиято цел е взаимното уважение в насърчаването на мира, справедливостта и основните права, като религиозната свобода и свободата на култа и съвестта. Синода изразява пожеланието, политиката да е разделена от религията, да има равноправие между правата и задълженията и да бъде зачитан религиозния плурализъм. Синодалната аула подчертава също важността, богопосветените да бъдат пример с техния живот, необходимостта от разпространяването на Социалната Доктрина на Църквата, опазването на Творението, задълбочаването на подготовката на катехиститие, обновяване на литургията на базата на настоящия контекст. Освен това в заключителните предложения синодалните отци предлагат обединяването на датите за честването на двата големи християнски празника, Рождество Христово и Възкресение Христово, учредяване на литургичен празник за източните мъченици, насърчаването на употребата на арабския език в институциите на Светият Престол и приемането на общ арабски превод на молитвата Отче Наш. Епископите от Близкият Изток предлагат и разширяването на юрисдикцията на Патриарсите извън техните територии и възможността женените свещеници да работят и извън границите на техните Патриаршии.

Много от темите в заключителните предложения се съдържат и във Финалното послание на Синода, гласувано на 22 октомври и отправено към Божия народ. Посланието определя настоящия близкоизточен контекст като един „исторически развой” в който всички са призвани да възвестяват смело, обективно и достоверно Христовото послание. За израелско-палестинския конфликт, Посланието призовава решението за две Държави да се превърне в реалност и да не остане само една мечта, а в Ирак да свърши убийствената война. В този контекст, синодалните отци осъждат насилието, тероризма и расизма заедно с антисемитизма, антихристиянството и ислямофобията. Накрая, както Посланието така и заключителните Предложения, поверяват на закрилата на Дева Мария бъдещето на хората. Така, с молитвата отправена към Майката Божия, Синода на Епископите от Близкият Изток, закри своите работни сесии. Сега е ред на международната общност да се вслуша в неговия глас. В края на последната генерална Конгрегация, при среща със журналистите във ватиканския пресцентър, Патриарх Нагиб, докладчик на Синодалната асамблея, обобщи значението на Синода:

„Този Синод ни даде възможността да говорим за действителността в която живеем и да изразим нашите надежди и воля за сътрудничество с всички за благото на нашите Църкви и общност”. 

От своя страна, монс. Суейф, специален секретар на Синода, подчерта важността от междурелигиозния диалог, определяйки го така:

„Той е знак на свидетелството на любовта, на Евангелските и човешки ценности. Ето защо, може да се диалогира само ако изхождаме от братските взаимоотношения, взаимното уважение, свободата, духовните и човешки ценности”.


svt/ rv