Писмо на Бенедикт ХVІ до семинаристите: Бъдете посланици на Бог сред хората. Сексуалните насилия обезобразяват свещенството

Свещеникът винаги е "посланик на Бога сред хората", това пише Бенедикт XVI в писмото до семинаристите, по повод приключване Годината на свещеника. Папата припомня личния си опит като семинарист в Германия, излизаща от трагедията на нацизма. Папата изразява и съжаление за раните нанесени от сексуалните злоупотреби в Църквата, наричайки го "разрушително и осъдително явление", което въпреки всичко не може да дискредитира мисията на свещеничеството.


От сърцето на папата до сърцата на семинаристите. Така Бенедикт XVI се обръща по един личен начин към младежите желаещи да станат свещеници. Той припомня в писмото, че през декември 1944 г., когато е призван за военна служба, заявява че иска да стане свещеник. Отговоренo му е, че "нова нацистка Германия" няма да има нужда от свещеници. Аз обаче "знаех", пише той, че "след огромните разрушения, до който тази лудостта ни доведе страната щеше да има повече от всякога нужда от свещеници".


Сега всичко е различно, пише Папата. И все пак, дори и днес "много хора смятат, че Католическото свещеничеството не е " професия " с бъдеще, но принадлежи на миналото". Не е така. Хората " винаги ще имат нужда Бог, дори и в ерата на глобализацията, в която техниката доминира над света те ще имат нужда от Богa, Който се яви в Исус Христос и който ни събира в една универсална Църква". "Там където човек вече не вижда Бог, животът му става празен, нищо не го задоволява. Тогава – пише с горчивина Папата – той започва да търси убежище в пиянството и насилието, пороци от които младежите са все по-застрашени". Ето защо, който иска да стане свещеник, “трябва да бъде преди всичко човек на Бога", подчертава Бенедикт ХVІ.


За нас Бог "не e далечна хипотеза, нещо незнайно, което изчезва след Големия взрив", продължава писмото на Папата. Затова отправя следния призив към семинаристите: "най-важното нещо в пътя към свещеничеството и в целия свещенически живот е личната връзка с Бога в Исус Христос." Свещеникът, "не е администратор на някaкво сдружение, чиито членове се стреми да запази и увеличи". Той е "посланик на Бога сред хората. Иска да служи на Бог и така да подпомогне общениетo между хората". Ето защо, се обръща Папата към семинаристите, " много важно е да се научите да живеетe в постоянен контакт с Бог”.


Годините в семинарията "трябва да бъдат време за достигане на човешка зрялост", отбелязва Папата. За свещеника е важно „да постави в равновесие сърце и интелект, разум и чувства, тяло и душа и ги обедини в едно човешко цяло ". В този контекст, продължава Бенедикт ХVІ, " сексуалността е част от цялостната интеграция на личността." Сексуалността "е дар от Създателя, но и задължение, коeто се отнася до развитието на човешкото съществуване”. В действителност, "когато не е интегрирана в цeлостта на личността сексуалността става в същото време тривиална и разрушителна".

Неотдавна, пише Папата: "открихме с голяма тъга, че свещеници са обезобразявали служението си със сексуалната злоупотреба над деца и младежи." „Със злоупотребите си тези свещеници предизвикаха разрухи, които породиха у нас дълбока скръб и съжаление". Поради това, признава папата, " може да възникне въпроса, дори у вас самите, дали е добре човек да стане свещеник и дали пътя на безбрачието има смисъл в човешкия живот." Злоупотребата, обаче, " трябва да бъде дълбоко осъдена, за да не може да дискредитира мисията на свещенството, която е голямa и чиста". Благодарение на Бог, продължава Папата, " ние всички познаваме убедителни свещеници, формирани от вярата си, които показват, че точно чрез живота в целибат, може да сe достигнe до една автентична, чиста и зряла хуманност". Случилото се, настоява Бенедикт ХVІ, трябва "да ни направи по-бдителни и внимателни, за да проверяваме сами себе си пред Бог по пътя ни към свещеничеството." Затова "задължение на изповедниците и наставниците е да придружават и подпомагат семинаристите " в този процес на себепознаване".

Папата обръща мисълта си към важността на църковните Тайнства в живота на семинариста. "В центъра на нашата връзка с Бога и начина ни на живот е Евхаристията". Затова "да я служим с вътрешно участие”. Тя трябва да бъде "центъра" на живота на свещеника. Освен това, добавя Папата, за "правилното евхаристично служение е необходимо да се научим да познаваме, разбираме и обичаме литургията на Църквата в конкретната й форма." Тайнството Покаяние също е от голяма важност, защото, пише Папата, "ме учи да виждам себе си от гледната точка на Бог, и ме принуждава да бъда честен към себе си. Насочва ме към смирение". "Учейки се да прощавам на себе си – добавя Светия Отец - се научавам да прощавам на другите". "Така ставам по-снизходителен и разбиращ слабостите на другите".


Папата се спира и на времето на обучение в семинарията. „Важно е – пише в писмото към семинаристите - да се запознаят в дълбочина със Светото писание, с Отците от големите Събори, но също така и с каноничното право и философите. "Обичайте изучаването на теологията и го следвайте с внимание и чувствителност, за да закотвите теологията в живата общност на Църквата." Без вярваща Църква, "теологията престава да съществува като такава".


Папа Бенедикт XVI говори за народната набожност, понякога "с наклонност към ирационалността” и "външните фактори", е навлязла в сърцата на хората и се е превърнала в едно "голямо наследство на Църквата." Папата насърчава различните църковни движения, наричайки ги "нещо прекрасно." Те обаче трябва да се оценяват "според начина по който сe отнасят към католическата реалност на цялата общност, към живота на единнатa Църква на Христос, която в цялото си разнообразие е остава една."


Писмото завършва с насърчение към семинаристите, да се учат един от друг и се обогатяват взаимно, "и заедно служат на същата Църква, и същия Господ."


bp/ rv