Бенедикт ХVІ към посланика на Салвадор: Църквата не е безразлична към злините в обществото

Бенедикт ХVІ прие тази сутрин на аудиенция новият посланик на Салвадор към Светият Престол, Мануел Роберто Лопес Барера, който представи своите акредитивни писма. В обръщението си Бенедикт ХVІ подчерта безценното християнско наследство на страната и важната роля на Църквата в насърчаването на мира и развитието.


Светият Отец припомни, че в сферата на своите особени компетенции Църквата „насърчава, с автономност и свобода, общото благо във всички негови измерения”. Чрез възвестяването на Евангелието и свидетелствайки Божията любов на всички, тя допринася за „изкореняването на бедността” и в „борбата срещу насилието, ненаказуемостта и наркотрафика, които причиняват разруха, особено сред младижите”. Ел Салвадор, отбеляза Бенедикт ХVІ, който се освободи през 1992 г. от разрушителната война, продължила повече от 10 години, „следва пътя на вътрешното помирение. Но въпреки това, ситуацията все още е нестабилна, със слабата икономика, базирана на земеделието, големият външен дълг, високият процент на престъпност и неграмотността надвишаваща 20% от населението”. Светият Отец припомни, че „Църквата не може да гледа с безразличие” към всичко това и преди всичко не може да остане безмълвна, когато са засегнати „основните нужди, като справедливото разпределяне на богатствата, честността в изпълнението на обществените функции или независимостта на съдиите”. В този контекст Папата отправи апел за полагането на усилия за постигането на окончателно помирение, припомняйки че „с насилието не се постига нищо, а по-скоро всичко се влошава”, защото е „път без изход, недопустимо и омразно зло, очарование което залъгва човека и го изпълва с недостойнство”. Папата се позова на ролята на силите на реда и сигурността, призвани да гарантират „благосъстоянието на населението в рамките на законността”. Същевременно Бенедикт ХVІ припомни „неприкосновеното достойнство на човека, от зачатието му до естественият му край – така както е написано в конституцията на страната – стойността на семейството основано на брака между мъжа и жената и правото на родителите да възпитават децата си според собствените морални и духовни убеждения”. Накрая Светият Отец не пропусна да подчертае „агресивното присъствие на сектите, които се явяват като лесен и удобен религиозен отговор”, но „заплашват културата и обичаите, оформили идентичността на населението през вековете, и затъмняват красотата на евангелското послание”.


svt/ rv