15 октомври, литургичен празник на Света Тераза Авилска: мистичка и реформаторка на Кармелитанския орден

На 15 октомври Католическата църква чества литургичният празник на Света Тереза Исусова или по-позната като Света Тереза Авилска. Тереза Санчес де Чепеда Авила и Ахума е родена в Готарендура в провинция Авила на 28 март 1515. В историята е известна като мистичка и голяма реформаторка, заедно със Свети Йоан Кръстни, на ордена на Босите Кармелитани. Освен това Света Тереза Авилска е първата жена, провъзгласена от папа Павел VІ през 1970 г, заедно със Света Катерина Сиенска, за църковна учителка.

Произхождаща от заможно семейство от Кастилия, на двадесет годишна възраст решава да остави охолния живот и да постъпи в Кармелитанския манастир, където се отдава на строг съзерцателен живот. Сърцето на Света Тереза е изпълнено с любов към Бог и тя не престава да говори за Него и да Го прославя не само пред монахините в манастира, но и пред всички с които се среща и разговаря. „Тези, които обичат Бог – посочва тя – обичат всичко което е добро, и това което е добро го търсят и възхваляват. Те обичат само истината и нещата, достойни да бъдат обичани”. Колкото повече обичам Бог, често повтаря тя, толкова повече се старая да избягвам грешките и греховете с които мога да го обидя”.

На четиридесет годишна възраст Тереза изживява своето истинско обръщане, които преобразява изцяло нейният живот. Започват мистичните преживявания, вътрешните разговори и явления на Христос. Чувства как Той я обгръща с пламенна любов и получава благодатта на „духовния брак”, на живота в единение с Бог. Бог и говори и я насърчава да възвърне първоначалният облик на Кармелитанския орден, което тя въпреки трудностите успява да осъществи.

Мистицизмът на Света Тереза е много конкретен и далеч от видовете съзерцания, които по пътя на строгия аскетизъм, достигат до съвършения екстаз. За разлика от другите мистици, Света Тераза насочва вниманието и чувствата си преди всичко към близостта и приятелството с Христос. „Всичко – пише тя – трябва да мине през човешката природа на Христос, който ни обича, слуша и говори с нас и не ни изоставя никога, когато се намираме в затруднение”. За нея съзерцанието и труда са тясно свързани, защото Бог иска да види дела, а целта на молитвата е да насърчи делата, които вдъхновени от Светият Дух ни карат да обичаме Бог и ближния.


Тереза основава 17 манастира, показвайки голяма организаторска способност, убедена, че само „любовта дава стойност на делата”.

Умира на на 4 октомври 1582 г. на 67 годишна възраст в манастира в Саламанка като истинска дъщеря на Църквата, чийто забележителен живот, реформаторско дело и литературно творчество са истинско съкровище за Църквата. Най- известните й произведения са: „Автобиография”, „Път към съвършенството”, „Вътрешният замък”, „Книга на основаванията”. Творбите й са истински шедьоври на мистичната литература, където св. Тереза от Исус се доказва като дълбок познавач на човешката психика и истинен водач за душите, отправени към Бога.

Причислена е към лика на светците на 12 март 1622 г.

svt/ rv