Франция: кардинал Туран закри честванията за 1000 годишнината на бенедиктинското абатство Сен Пиер

С тържествена Света литургия бяха закрити честванията за хиляда години от създаването на Абатството Сен Пиер, в диоцеза на Льо Ман, Франция, които бяха открити на 12 октомври м.г. Литургията бе предстоятелствана от кард. Жан-Луи Туран, председател на Папския Съвет за Междурелигиозния диалог и специален пратеник на Светият Отец Папата. Абатството на Сент-Пиер дьо Солезм, известно със своите грегориански песнопения, е основано в началото на ХІ век от Гофредо Старият, господар на Сабле, който дарява на монасите от абатството на Ла Кутур своето имение в Солезм и земите около него. От Ла Кутур пристигат първите монаси, които основават общност следваща правилото на Свети Бенедикт. По време на стогодишната война (1337-1453) манастира е ограбен и опожарен. Въпреки това през следващите няколко векове, абатството е свидетел на разцвет и обновление, до Революцията, когато учредителната Асамблея забранява монашеските обети. В началото на 1791 монасите започват да напускат манастира, а онези, които остават са хвърлени в затвора или депортирани на остров Джърси. Благодарение на младият свещеник от Льо Ман, отец Проспер Геранже, през 1833 г се възстановяват Ордена на Свети Бенедикт, Ордена на Клуни и Конгрегациите на Сент-Ван и Сант-Маур, спасявайки по този начин манастира. През 1837 приората е издигнат в главно Абатство на френската Конгрегация на Ордена на Свети Бенедикт. Конгрегацията на Солезм е присъстваща в 3 континента и има 23 мъжки манастири и осем женски. В интервю пред Радио Ватикана, кард Туран посочва, че „това голямо Абатство, белязано от личността на отец Геранже, възобновител на григорианското песнопение, призовава днешното общество към необходимостта от вътрешен живот, разбран в по-широк смисъл, не само като духовен, но и като културен живот”; призовава ни да „ценим тишината, за да осъзнаем кои сме и къде отиваме. Вярвам, че в днешният свят – завършва кардинала – манастирите са като духовни оазиси, като белите дробове на нашите градове”.


svt/ rv