Бенедикт ХVІ откри Синода за Близкият Изток и отправи апел за мира и справедливоста в региона

„Да се живее достойно в собствената родина е основно човешко право и затова е необходимо да се подпомагат условията на мир и справедливост” в близкоизточния регион”. Това е апелът отправен от Бенедикт ХVІ по време на тържествената Света литургия за откриването на Синода за Близкият Изток, отслужена на 10 октомври в Базиликата „Свети Петър”. В проповедта си Папата призова за продължаването на конструктивния диалог с евреите и мюсюлманите. Неделното евангелие бе прочетено на латински и гръцки език, а в молитвените намерения се пожела „развитието на положителният светски характер на Държавата и насърчаването на човешките права”. Синодалната асамблея за Близкият Изток ще продължи до 24 октомври, а основната тема над която ще разискват синодалните отци е „общение и свидетелство”.


„Ценна и обичана част от Божият народ”: така Папата в своята проповед определи Близкият Изток. Земя, която преживя „трудни и мъчителни моменти” и над която синодалните отци са призвани да размишляват, за да разберат какво е „настоящето и бъдещето на вярващите и местното население”. Ето защо, посочи Папата, е важно да се благодари на „Господаря на история”, който позволи на Близкият Изток да стане свидетел на „постоянното присъствие на християнте”:


„Бог гледа на този регион на света в една друга перспектива, може да се каже „от свише”: тя е земята на Аврам, Исак и Яков; земята на извеждането и завръщането от изгнаничеството; земята на храма и пророците; земята в която Единородния Син се роди от Дева Мария, където живя, умря и възкръсна; люлката на Църквата, установена за да възвестява Христовото Евангелие до краищата на света. И ние също, като вярващи, гледаме по този начин на Близкият Изток: в перспективата на историята на спасението”. 

Църквата, продължи Папата, „е установена, за да бъде сред човеците, знак и средство на единствения и универсален промисъл на Бог”. Ето защо, тази е перспективата с която е нужно да се гледа на Близкия Изток:


„Да гледаш на тази част от света в Божията перспектива, означава да се разпознае в нея „люлката” на един универсален промисъл на спасение чрез любовта, една тайна на общение, която се осъществява в свободата и затова изисква от човеците един отговор”. 

Бенедикт ХVІ припомни темата на Синода на епископите, посветена на общението и свидетелството:

„Без общението не съществува свидетелство: голямото свидетелство е именно живота в общение (…) Това общение е самият живот на Бог, който се известява в Светият Дух посредством Исус Христос. Ето защо то е дар, а не нещо което трябва да изградим със собствените си сили. Именно за това призовава нашата свобода и очаква нашият отговор: общението иска от нас постоянното обръщане, като дар който трябва да бъде все по-добре приет и осъществен”.


„Синода на епископите е привилегирован момент”, продължи Папата, за да обновим „благодатта на Петдесятница”, та „Благата Вест да бъде възвестена уверено и да бъде приета от всички”. Затова е важно да се осъзнае целта на синодалната асамблея:

„Целта на този Синод е предимно пасторална. Въпреки, че не могат да пренебрегнат деликатната и понякога трагична социална и политическа ситуация в някой страни, Пастирите на Църквите в Близкият Изток, желаят да насочат своето внимание предимно над същинските аспекти от тяхната мисия (…) Този повод е благоприятен и за конструктивното продължаване на диалога както с евреите, с които ни свързва по неразриван начин историята на Завета, така и с мюсюлманите”. 

Бенедикт ХVІ пожела „вярващите да почувстват, на лично, семейно и социално ниво радостта, че живеят в Светата Земя”, обновявайки по този начин „съзнанието, независимо от трудностите, че са живите камъни на Църквата в Близкият Изток”. В този контекст, Папата отправи силен апел: 
„Достойният живот в собствената родина е преди всичко основно човешко право: затова е необходимо да се подпомагат условията на мир и справедливост, необходими за хармоничното развитие на всички жители в региона. Ето защо, всички са призовани да дадат своя принос: международната общност, подкрепяйки един сигурен, лоялен и конструктивен път към мира; религиите с най-голямо присъствие в региона, чрез насърчаването на духовните и културни ценности, които обединяват хората и отхвърлят всеки израз на насилие. Християните ще продължат да дават техният принос не само чрез дейности от социален характер, като училищата и болниците, но преди всичко с духа на евангелските Блаженства, които вдъхновяват прошката и помирението”. 

Накрая, Бенедикт ХVІ повери работата на Синода на Светците от „благословената земя” на Близкия Изток и на закрилата на Дева Мария, просейки още веднъж от Бог, мирът в този регион.


svt/ rv