10 години от беатификацията на Йоан ХХІІІ, наричан още „българският” папа

На 11 октомври Католическата църква чества литургичния празник на Блажен Йоан ХХІІІ, наричан Добрият Папа, заради неговата човечност, откровеност и простота с които завладя сърцата на всички. Тази година се навършват точно 10 години от деня в който Йоан Павел ІІ го обяви за Блажен. Този добър и обичан от всички Папа ще остане в историята на Църквата като папата на диалога и като папата-дипломат, успял да заговори на хората отвъд желязната завеса на Източна Европа.

Пастир на мира. Между 50-те и 60-те години на миналия век, когато кризи заливат света, Йоан ХХІІІ влиза в пряк контакт с Хрушчов, Кенеди и Де Гол, търсейки да хармонизира и уравновеси Изтока, Запада и Третия свят. Затова Йоан ХХІІІ е наричан и пастира на мира. По време на „студената война” полага всички възможни усилия да намали напрежението и изкорени враждебността. За него властта и зависимостта на едни държави над други е несправедливост, която поражда омраза, недоверие и страдание. В своята енциклика Pacem in terris, Добрият Папата казва: „ Миролюбивият човек е способен да върши и ражда добри дела за човечеството, по-успешно от най-ученият в света. Добросъвестен е онзи човек, който храни идеала за братска обич и мир, полагайки всичко в благия дух и любовта”.

Нов образ на Свети-Петровия приемник. Йоан ХХІІІ излиза от строгите рамки на протокола, йерархията и аристократизма и става „народния папа” в пълния смисъл на думата, защото слиза сред обикновените хора в градове, села, болници и затвори. Той е и папата започнал големите реформи в Католическата църква с Втория Ватикански събор. Дава нов устрем на мисионерската мисия на Църквата с убеждението, че тя трябва да срещне културите на различните народи без да ги променя или абсорбира. Всичко това прави неговата личност уникална, а делото му продължава да присъства в историята и паметта.

България и Ронкали. Пътят към небесната слава на този великан на папството и в световната история преминава през България. Десетгодишния му престой (от април 1925 до 1934) в качеството му на апостолически делегат оказва огромно значение за оформянето му като личност и духовник. Монсеньор Анджело Ронкали, бъдещият папа, идва в България, първо като апостолически визитатор, а после като апостолически делегат, в момент на силно политическо напрежение и атентати, както и вложеното положение на католическата общност, вследствие на Балканската и Първата Световна война. За тези десет години той успява да даде силен духовен и пастирски тласък на Църквата и да обикне България. Това свое чувство потвърждава в първото си великденско послание, вече като Папа Йоан ХХІІІ, като казва, че десетте години прекарани от него в България са най-силните в неговата духовна мисия: „ Винаги пазя скъпия спомен за онзи добър, работен и честен народ с неговата хубава столица София, която ми напомня старата Сердика от първите християнски векове и славната българска история... Всички мои познанства с хора и семейства живеят в сърцето ми и във всекидневната ми молитва”.
 
Присъствието на Йоан ХХІІІ. С неговото идване, в България за първи път се установява папско представителство, което прераства в Апостолическа нунциатура в София през 1991. Сградата се намира на ул. „11 август, 6”, закупена на времето лично от монс. Ронкали. Учредява и организира Апостолическата екзархия, която днес е част от Междуобредната Епископска конференция в България. Създава „папски кухни” за българите и бежанците от Турция и Гърция, а след земетресението през 1928 прави всичко възможно, за да реконструира и изгради нови църкви. Положената от него хуманитарна дейност в Католическата църква прераства в учредяването на благотворителната организация „Каритас”, която помага на бедни и нуждаещи се в цялата страна. Анджело Ронкали даде силен тласък за развитието на католическия печат. Днешният официален печатан орган на Католическата Епископска конференция в България е продължител на вестник „Истина”, както и няколко енорийски бюлетина.


Най-съкровеното му желание бе да създаде семинария за млади българи, които желаят да се посветят на религиозния живот. Днес това се превръща в реалност с откриването на духовен център “Блажен Папа Ронкали” в манастира на отците Кармелитани и началото на тригодишен курс по богословие и духовност. Още един плод на усилията на Блажен Йоан ХХІІ за разцвета на духовната нива в България.


dg/ rv