Апостолическият викарий на Арабия: Синодът за Близкия Изток е пророческа възможност
за християнско свидетелство по земята откъдето всичко е започнало
Миграциите, икуменизма, диалога с исляма бяха централните теми в уъркшопа за Синода
за Близкия Изток, който се проведе от 5 до 9 октомври в Рим, организиран от международното
движение на католическите интелектуалци „Пакс Романа”. Целта на инициативата е да
насочи вниманието към Близкия Изток и диалога с него. Този диалог, заявяват организаторите,
трябва да бъде плуралистичен и зачита човешките права и социалната справедливост.
В края на уъркшопа бе подготвен документ, който ще бъде връчен на Синода, чиято работа
започва от 10 октомври във Ватикана. Но как изглежда днес Църквата в Близкия Изток?
Отговаря пред микрофона на Радио Ватикана монс. Пол Хиндер, апостолически викарий
на Арабия:
********* „На първо място изпъква факта, че сме една Църква-поклонница.
Всички християни са чужденци в гражданския смисъл на думата, тъй като не са граждани
на съответните страни и произхождат от цял свят, въпреки че по-голямата част са католици
от Филипините и Индия.
От икуменическа гледна точка, какво може да се
направи за единението на християните? Говорейки за Близкия Изток, трябва да
се прави разграничение между класическата зона около Светата Земя – Ливан, Сирия
и Ирак, където Църквите са антични и с дълга традиция, още преди исляма, докато в
арабската зона, където аз работя, няма християни по произход. Затова, т.н. „икуменически
диалог” има друг смисъл, тъй като съществуват различни християнски деноминации.
От
какво най-много се нуждае Църквата в Близкия Изток? Главната тема на Синода
съдържа всичко: „общение и свидетелство”. Това е въпросът, който стои и пред самата
Църква: каква трябва да изглежда Църквата в близкоизточния свят, ако сме единени от
дълбоко общение или ако всеки във вътрешността на Църквата гледа собствените си интереси.
Този въпрос е свързан със свидетелстването на вярата, тъй като от свидетелството на
нашите общности от Близкия Изток зависи и аспекта, който даваме на Универсалната Църква.
Вярвам, че започваме един процес на по-голямо съзнание и може би на взаимна корекция.
Какви
са вашите пожелания за започващия Синод за Близкия Изток? Да не прекали с минали
въпроси или юридически казуси, а да бъде пророчески и ни окуражи заедно да живеем
Христовото Евангелие, за да дадем убедително свидетелство в обществата в Близкия Изток,
изпълнени с тежки проблеми и конфликти. Надявам се след този Синод да дадем общо християнско
свидетелство за целия свят именно от Светата земя, откъдето всичко е започнало”.