2010-09-23 13:12:02

на 23 септември Католическата църква чества Свети Пий от Петралчина: отражение на любовта на Разпнатия Христос


„Христос ми даде да разбера, че ще бъде не само мой Спасител и благодетел, но също така и мой предан, верен и искрен приятел, моя утеха, радост и съкровище”. Това пише за своят живот белязан от необятната любов към Бог, светеца на неизброимите чудеса, Пий от Петралчина, или по известен като Падре Пио, чийто литургичен празник Католическата църква чества на 23 септември. „Изцеление на душите и облекчаване на страданията": така Бенедикт ХVІ обобщи мисията на Свети Пий от Петралчина по време на литургията, която отслужи в едноименната църква в Сан Джовани Ротондо, по време на неговата апостолическа визита на 21 юни 2009 г.

Светец от народа, един от нас, модерен и винаги актуален. За вярващите е пример, опорна точка и живо присъствие; той е онзи който им показва пътя към Бог и водейки ги за ръка ги отвежда към Него. Роден на 25 май 1887 г. в Петралчина със светското име Франческо той е четвъртото от седемте деца на набожни и трудолюбиви земеделци. Обикновен човек от скромно потекло, „сграбчен от Христос” (Фил. 3,12), за да се превърне в избрано средство на вечната власт на Неговия Кръст. Още от ранни детски години проявява силна набожност и през 1903 г. постъпва във францисканския манастир на Морконе, приемайки монешеското име Пио. На 10 август 1910 г. е ръкоположен за свещеник. През 1916 г. е преместен в Сан Джавани Ротондо, където остава до края на своя земен живот. Не след дълго, на 30 май 1918 г. получава стигматите по тялото му, които стават знак на неговата съкровена връзка с Христос. Но това не означава, че Отец Пио губи своята личност, защото Бог не заличава човешката същност, а я преобразява и насочва към Неговия спасителен план, отбелязва Бенедикт ХVІ:


Отец Пио запазва своя темперамент и своите естествени дарове и ги поднася на Бог, който си послужи от тях, за да продължи делото на Христос по три основи начина: възвестяване на Евангелието, прощаване на греховете и изцеление на тялото и душата на болните”

За тази своя мисия, отбеляза Папата, Отец Пио претърпява много битки в своя земен живот:

„Както за Исус, така и за Отец Пио, истинската борба и радикалните промени се изразяваха не срещу земните врагове, а по-скоро срещу духа на злото. Най-страшните бури, които са го заплашвали са атаките на дявола от които се предпазва облечен с „Божиите доспехи”, защитен от „щита на вярата” и „острието на Светия Дух”, което е Словото Божие”. 

Единственото свещеническо и бащинско безпокойство за Свети Пий от Петралчина е това човеците да се завърнат към Бог, да могат да изпитат неговото милосърдие и обновени вътрешно, да отрият красотата и радостта от това че са християни. Този „човек на раните” бе въплъщение на тайната на Христовото страдание и отражение на любовта на Разпнатият Христос. В проповедта за неговата канонизация за светец на 16 юни 2002 г. Папа Йоан Павел ІІ отбелязва:

За свещениците литургията отслужвана от Отец Пий от Петралчина бе красноречив призив към красотата на свещеническото звание; за богопосветените и миряните тя бе един изключителен катехизис. Светата Литургия бе сърцето и изворът на цялата негова духовност. Така Свети Пий от Петралчина за всички нас – свещеници, богопосветени и миряни – е достоверен свидетел на Христос и Неговото Евангелие. Неговият пример и застъпничество ни насърчават към по-голяма любов към Бог и конкретна солидарност към ближните, преди всичко към нуждаещите се”. 

След дълги телесни страдания, Отец Пий от Петралчина умира на 23 септември 1963 г в Сан Джовани Ротондо. На 2 май 1999 е обявен за блажен, а на 16 юни 2002 с тържествена литургия на площад Свети Петър, излъчвана директно по цял свят, Папа Йоан Павел ІІ го обявява за светец.

svt/ rv 







All the contents on this site are copyrighted ©.