2010-09-17 19:23:54

Историческо посещение на Бенедикт ХVІ в Уестминстър Хол: истинската демокрация не пренебрегва религията и зачита съзнанието на вярващите


Каква трябва да бъде етическата основа на политическия избор? Каква е ролята на религията в публичния дебат? Това бяха основните въпроси в словото на Папата пред видни представители на политическия, академичния, културния и икономическия свят, дипломати и религиозни водачи в страната, с които се срещна в края на втория ден от посещението му в Обединеното Кралство. Срещата се проведе в Уестминстър Хол, най-старата зала на британския Парламент в която от 1883 се провеждат важни национални и международни чествания и смятана за „институционалното сърце” на Обединено Кралство. Сред присъстващите, седнали един до друг, бяха бившите британски премиери Тони Блеър и Гордън Браун, както и англиканския примас Роуън Уилямс.
 
Религиозното кредо в политическия процес. Папата припомни дългата парламентарна традиция на страната с желанието да даде справедливо равновесие между законните изисквания на държавата и правата на нейните граждани. В този процес „Великобритания изпъква като плуралистична демокрация, която зачита ценността на свободата на изразяване, свободата за участие в политиката и зачитане на правовата държава, със засилено чувство към правата и задълженията на всеки и равенството пред закона”. Това много се доближава до Социалната доктрина на Църквата, посочи Бенедикт ХVІ, тъй като нейната основна цел е „защитата на достойнството на всеки човек, създаден по Божи образ и подобие и задължението на гражданските власти да насърчават общото благо”. Сред многобройните и важни събития в Уестминстърския дворец, белязали живота на поколения британци, Папата припомни Томас Мор, осъден в същата зала през 1535, поради отказа му да приеме Акта за върховенството на Хенрих VІІІ над Църквата. „Уважаван от вярващи и невярващи, заради последователността с която следва своето съзнание, дори с риска да огорчи краля, тъй като от „добър поданик” той избира да служи първо на Бог, каза Папата. Дилемата пред Томас Мор в онези трудни времена за дължимото към Кесаря и дължимото към Бог поставя днес въпроса за религиозното кредо в политическия процес, която се проявява в нови форми, поради променящите се социални условия.
 
Разрешаването на моралните проблеми предизвикателство за демокрацията.
„Какви са изискванията, които правителството може да наложи на своите граждани и техните граници? Към коя институция могат да се обръщат гражданите за разрешаване на моралните дилеми? Това са въпроси – посочи Папата - които пряко насочват към етическата основа в гражданския процес. Ако моралните принципи, които подкрепят демократичния процес не се основават на социалния консенсус, тогава става очевидна слабостта на този процес. Това е реалното предизвикателство за демокрацията”. Това показва и настоящата глобална финансова криза: прилагането на „неподходящи прагматични решения в краткосрочен план към комплексните социални и етически въпроси”. Бенедикт ХVІ подчерта, че „липсата на солидна етическа основа в икономическата дейност допринася за сериозните трудности в които се намират милиони хора по света”. Така както „всяко икономическо решение има морални последствия - допълни Папата – така в политическата област моралното измерение има последствия от широк мащаб, което никое правителство не може да си позволи да пренебрегне."

Ролята на разума и вярата в законодателството. Бенедикт ХVІ подчерта ролята на разума в законодателството, включително етическата основа и комплементарността на религията. „Ролята на религията в политическия дебат няма за цел да дава етически норми, сякаш невярващите не ги познават – каза Папата - още по-малко да предлага конкретни политически решения, което не е в компетенциите на религията, а да помогне за пречистването и осветли прилагането на разума при откриването на обективните морални истини”. „Светът на разума и светът на вярата или светът на светската рационалност и света на религиозното кредо – допълни Бенедикт ХVІ – имат нужда един от друг и не трябва да се страхуват от дълбок и траен диалог за благото на нашата цивилизация”.

Тенденцията за изключването на религията от обществения живот. „За законодателите, религията не трябва да представлява проблем, а жизнен фактор, който допринася за обществения дебат в нацията”, посочи Папата. В този контекст той изрази своето безпокойство от ”нарастващата маргинализация на религията, конкретно на християнската, която напредва в някои среди, дори и нации, които смятат толерантността за голяма ценност. В тях, някои заявяват, че религията трябва да замълчи или да бъде изолирана в частната сфера”. Папата допълни, че някои се опитват да „обезкуражат” честването на Рождество Христово с убеждението, че това би могло да оскърби членовете на другите религии. Други, с парадоксалната цел да премахнат дискриминациите, смятат, че християните изпълняващи обществени длъжности, в определени случаи трябва да действат срещу собственото съзнание. За Папата това са „тревожни знаци за неспособността за справедливо отношение не само към правото на вярващите за свобода на съзнанието и религията, а и за законната роля на религията в обществения живот”.
 
Съвместни инициативи между британското правителство и Светия Престол. Накрая Бенедикт ХVІ спомена някои конкретни съвместни инициативи между британското правителство и Светия Престол за мира и изработването на международен трактат за търговията с оръжие и за човешките права. През последните 65 години, каза Светия Отец, Светия Престол и Обединеното Кралство се радват на положително сътрудничество в областта на развитието и премахване външния дълг на бедните страни, както и за справедливи търговски отношения и финансиране на развитието. Освен това, Светия Престол желае „търсенето на нови пътища с Обединеното Кралство за насърчаване на отговорността към природата, за благото на всички”.


dg/ rv  







All the contents on this site are copyrighted ©.