Историческо посещение на Бенедикт ХVІ в Уестминстър Хол: истинската демокрация не
пренебрегва религията и зачита съзнанието на вярващите
Каква трябва да бъде етическата основа на политическия избор? Каква е ролята на религията
в публичния дебат? Това бяха основните въпроси в словото на Папата пред видни представители
на политическия, академичния, културния и икономическия свят, дипломати и религиозни
водачи в страната, с които се срещна в края на втория ден от посещението му в Обединеното
Кралство. Срещата се проведе в Уестминстър Хол, най-старата зала на британския Парламент
в която от 1883 се провеждат важни национални и международни чествания и смятана за
„институционалното сърце” на Обединено Кралство. Сред присъстващите, седнали един
до друг, бяха бившите британски премиери Тони Блеър и Гордън Браун, както и англиканския
примас Роуън Уилямс. Религиозното кредо в политическия процес.
Папата припомни дългата парламентарна традиция на страната с желанието да даде
справедливо равновесие между законните изисквания на държавата и правата на нейните
граждани. В този процес „Великобритания изпъква като плуралистична демокрация, която
зачита ценността на свободата на изразяване, свободата за участие в политиката и зачитане
на правовата държава, със засилено чувство към правата и задълженията на всеки и равенството
пред закона”. Това много се доближава до Социалната доктрина на Църквата, посочи Бенедикт
ХVІ, тъй като нейната основна цел е „защитата на достойнството на всеки човек, създаден
по Божи образ и подобие и задължението на гражданските власти да насърчават общото
благо”. Сред многобройните и важни събития в Уестминстърския дворец, белязали живота
на поколения британци, Папата припомни Томас Мор, осъден в същата зала през 1535,
поради отказа му да приеме Акта за върховенството на Хенрих VІІІ над Църквата. „Уважаван
от вярващи и невярващи, заради последователността с която следва своето съзнание,
дори с риска да огорчи краля, тъй като от „добър поданик” той избира да служи първо
на Бог, каза Папата. Дилемата пред Томас Мор в онези трудни времена за дължимото към
Кесаря и дължимото към Бог поставя днес въпроса за религиозното кредо в политическия
процес, която се проявява в нови форми, поради променящите се социални условия. Разрешаването
на моралните проблеми предизвикателство за демокрацията. „Какви са изискванията,
които правителството може да наложи на своите граждани и техните граници? Към коя
институция могат да се обръщат гражданите за разрешаване на моралните дилеми? Това
са въпроси – посочи Папата - които пряко насочват към етическата основа в гражданския
процес. Ако моралните принципи, които подкрепят демократичния процес не се основават
на социалния консенсус, тогава става очевидна слабостта на този процес. Това е реалното
предизвикателство за демокрацията”. Това показва и настоящата глобална финансова криза:
прилагането на „неподходящи прагматични решения в краткосрочен план към комплексните
социални и етически въпроси”. Бенедикт ХVІ подчерта, че „липсата на солидна етическа
основа в икономическата дейност допринася за сериозните трудности в които се намират
милиони хора по света”. Така както „всяко икономическо решение има морални последствия
- допълни Папата – така в политическата област моралното измерение има последствия
от широк мащаб, което никое правителство не може да си позволи да пренебрегне."
Ролята
на разума и вярата в законодателството. Бенедикт ХVІ подчерта ролята на
разума в законодателството, включително етическата основа и комплементарността на
религията. „Ролята на религията в политическия дебат няма за цел да дава етически
норми, сякаш невярващите не ги познават – каза Папата - още по-малко да предлага конкретни
политически решения, което не е в компетенциите на религията, а да помогне за пречистването
и осветли прилагането на разума при откриването на обективните морални истини”. „Светът
на разума и светът на вярата или светът на светската рационалност и света на религиозното
кредо – допълни Бенедикт ХVІ – имат нужда един от друг и не трябва да се страхуват
от дълбок и траен диалог за благото на нашата цивилизация”.
Тенденцията
за изключването на религията от обществения живот. „За законодателите, религията
не трябва да представлява проблем, а жизнен фактор, който допринася за обществения
дебат в нацията”, посочи Папата. В този контекст той изрази своето безпокойство от
”нарастващата маргинализация на религията, конкретно на християнската, която напредва
в някои среди, дори и нации, които смятат толерантността за голяма ценност. В тях,
някои заявяват, че религията трябва да замълчи или да бъде изолирана в частната сфера”.
Папата допълни, че някои се опитват да „обезкуражат” честването на Рождество Христово
с убеждението, че това би могло да оскърби членовете на другите религии. Други, с
парадоксалната цел да премахнат дискриминациите, смятат, че християните изпълняващи
обществени длъжности, в определени случаи трябва да действат срещу собственото съзнание.
За Папата това са „тревожни знаци за неспособността за справедливо отношение не само
към правото на вярващите за свобода на съзнанието и религията, а и за законната роля
на религията в обществения живот”. Съвместни инициативи между британското
правителство и Светия Престол. Накрая Бенедикт ХVІ спомена някои конкретни
съвместни инициативи между британското правителство и Светия Престол за мира и изработването
на международен трактат за търговията с оръжие и за човешките права. През последните
65 години, каза Светия Отец, Светия Престол и Обединеното Кралство се радват на положително
сътрудничество в областта на развитието и премахване външния дълг на бедните страни,
както и за справедливи търговски отношения и финансиране на развитието. Освен това,
Светия Престол желае „търсенето на нови пътища с Обединеното Кралство за насърчаване
на отговорността към природата, за благото на всички”.