Бенедикт ХVІ в Лондон: среща с религиозните лидери - свидетели на духовното измерение и мира в света

Диалогът между религиите и тяхното свидетелство в съвременния свят бе основната тема на срещата между Бенедикт ХVІ с представители на другите религии в страната. На срещата, която се проведе в Waldegrave Drawing Room в католическия колеж на St. Mary в Туикенхам, присъстваха лидерите на християнските деноминации и на основните религии в Обединеното Кралство: евреи, мюсюлмани, хиндуисти, сикх и др. На срещата присъства и архиепископът на Ливърпул, монс Патрик Кели. Приветствени слова към Бенедикт ХVІ отправиха Лорд Сакс от Алдгейт, Главен Равин на “United Hebrew Congregations of the Commonwealth” и Д-р Калед Азам, директор на “Pricne’s School of the Traditional Arts”.

В началото на своето слово Бенедикт ХVІ изрази благодарност към всички присъстващи и по-специално към Лорд Сакс от Алдгейт и Д-р Калед Азам за сърдечните приветствени думи. Папата оправи поздравителни думи към цялата еврейска общност по света за празника Йом Кипур, който тази година се отбелязва на 17 септември.


Присъствието на вярващите в социалната и икономическа сфера. Светият Отец изрази своето задоволство към Католическата църква и за присъствието на вярващите в различните сфери на социалния и икономически живот. „Тяхното свидетелство говори красноречиво за факта, че духовното измерение в нашия живот е от изключителна важност за идентичността ни на човешки същества”. Като последователи на различни религиозни традиции, посочи Папата, които работят заедно за благото на общността, ние отдаваме голямо значение на нашето сътрудничество „рамо до рамо”, което допълва нашият постоянен диалог „лице в лице”.

Духовното измерение в човека. По различни начини, всеки един от нас полага усиля да намери отговор на един от най-важните въпроси, а именно какъв е смисъла на човешкия живот. Търсенето на свещеното, отбеляза Бенедикт ХVІ, е търсенето на единственото необходимо нещо, единственото, което задоволява очакванията на човешкото сърце. Свети Августин описва това търсене по следният начин: „Господи, ти ни създаде за теб и нашето сърце е неспокойно, докато не почива в теб”. „При започването на тази „авантюра” все повече си даваме сметка, че тази инициатива не е от нас, а по-скоро от Господ: не сме ние тези които Го търсим, а Той е който ни търси и несъмнено тази носталгия, която се намира дълбоко в нашите сърца, е поставена от Него”.

Ролята на естествените и хуманитарните науки. Нашето присъствие и свидетелство в света показва същественото значение на духовното търсене в човешкия живот. Но от друга страна хуманитарните и естествени науки ни предлагат безценно познание за аспектите и как действа вселената, което може да бъде използвано за благото на цялото човешко семейство. Въпреки това, отбеляза Бенедикт ХVІ, тези дисциплини не дават и не могат да дадат отговора за смисъла на човешкия живот, защото действат на едно съвсем различно ниво. Ето защо „търсенето на свещеното, не обезценява останалите сфери на човешкото изследване. Напротив, то поставя хуманитарните и естествените науки в контекст, разширяващ тяхната важност на пътища, чрез които да се упражнява отговорно нашето задължение, на администратори на творението”. Бог, посочи Папата, повери на човека задължението да изследва и използва тайните на природата, за да може по този начин да служи на едно по-върховно благо. Това върховно благо в християнската вяра се изразява в любовта към Бог и ближните и ако то липсва в нашия живот, красотата на творението е обезобразена и използвана за егоистични цели.

Искрената вяра и морално обръщане. В словото си Бенедикт ХVІ посочи, че искрената вяра ни показва трансцедентното. Тя ни подсказва възможността и наложителността от едно морално обръщане и задължението да живеем мирно с нашите ближни. Искрената вяра озарява и очиства нашите сърца и подбужда благородни дела, в полза на цялото човешко семейство. „Тя ни мотивира да се доближаваме до другия с любов, зачитайки религиозните традиции различни от нашата”.

Ролята на диалога и сътрудничеството между религиите. Светият Отец припомни, че Вторият Ватикански събор обърна особено внимание на значението от диалога и сътрудничеството между последователите на различните религии. Но за да бъдат плодотворни е необходима реципрочност от страна на всички страни на диалога и последователите на другите религии. От особено значение, посочи Папата е „свободата в практикуването на собствената религия и култ, но също и свободата да се следва собствената съвест, без страх от преследвания, дори и след преминаването от една религия към друга”. Само по този начин хората от всички религии могат да работят заедно за мира и разбирателството, предлагайки на света тяхното свидетелство.


Форми на диалог. Този диалог и сътрудничество, отбеляза Папата, може да се осъществи на различни нива. Първото ниво е „диалога на живота”, който се изразява в мирното съжителство между хората, от които можем един от друг да се научим „да растем във взаимното разбирателство и уважение”. Второто ниво е това на „диалога на действията”, чрез който се доближаваме до конкретните форми на сътрудничеството „прилагайки нашите религиозни идеи с цел насърчаването на цялостното човешко развитие, мира, справедливостта и опазването на творението”. Този вид диалог ни подтиква да защитаваме човешкия живот в различните му стадии и гарантирането на неотхвърлянето на религиозното измерение на индивиди и общности от обществения живот. Третото ниво са „официалните диалози”, където от изключителна важност е не само обмяната на мнения на богословско равнище, но също взаимното зачитане на духовните богатства, молитвата, съзерцанието и споделянето на радостта от срещата с божествената любов. „Както подчертават епископите на Великобритания и Уелс, в техният документ „Да срещнеш Бог в приятеля и странника”, усилията да вървим към последователите на другите религии с приятелски чувства, е част от мисията на поместната Църква, един характерен аспект на религиозната панорама на тази нация”.


Католическата Църква, завърши словото си Папата, „продължава по пътя на диалога, изпълнена с почит към вас и вашите религиозни вярвания. Католиците, както във Великобритания, така и по целият свят, ще продължават да градят мостове на приятелство с другите религии, за да изцелят грешките от миналото и насърчат доверието между хората и общностите”.


svt/ rv