Конференция за православна духовност в Бозе. Отец Енцо Бианки: има самота, която ни поставя в общение с Бог и другите

Аскетизмът като път, който освобождава душата от „шумотевицата”, възпрепятстваща общението с Бог. Това е присъщия монашески опит, който от 8 септември е основна тема на ХVІІІ издание на Международната икуменическа конференция посветена на православната духовност, провеждаща се в манастира Бозе, в Италия. Темата на форума, „Общение и уединение”, разгледана във встъпителното си слово при откриването отец Енцо Бианки, приор на манастира, е повод за размисъл за православни, католически и протестантски богослови и учени присъстващи на срещата. Сред тях и 12 членна делегаия от Бълграската православна църква. Послания към участтниците изпратиха Папа Бенедикт ХVІ, Вселенският патриарх Вартоломей І, Московският и всеруски патрирах Кирил. Пред микрофона на Радио Ватикана отец Енцо Бианки пояснява обяснява как самотата може да се съчетае с общението:


„Уединеието може да бъде полезно само ако предразполага към общение, защото целта на християнския живот е общението с Бог и братята. Всичко това което противоречи на общението е онова което ние наричаме „зло” или „грях”. Ето защо понякога уединението може да бъде отрицателно: като онова, предложено ни от историята, наложено в нашия живот; уенинението като отчужденост към другите и онази ужасна екзистенциална празнота, която срещаме днес и от която страдат много хора, най-вече младите. Необходимо е да се намери онова положително уединение, изпълнено с Бог. Не съществува добра самота, ако тя не подготвя и предразполага към общение с Бог и братята".


Относно тази „добра” самота, която предразполага към Бог, в своето послание Патриарха на Москва, Кирил, подчертава значението на „благодатното влияние на християнските аскети в нашето време”. Какъв е опита който предлага общността на Бозe?
"Това е нашата воля: да покажем как в уединението на целибата, как в уединението на един монашески живот, може да се предостави на човеците един път на общение, защото в действителност монахът в своята самота се стреми към общението с всички – с Бог, с братята, с Творението – и предразполага всички, за да може това общение да бъде реално, конкретно, а не само едно голямо духовно усилие".

Отдалечаването от света, присъщо за монаха, плаши нашия шумен свят на многобройни гласове, които накрая се превръщат почти в един единствен шум. Как можем да си възвърнем вътрешното измерение на тишината?
"Преди всичко е необходимо човек да реши вътре в себе си да се противопостави на онова разпиляване, замайване и стремеж към удоволствия , което ни пречи да се самоосъзнаем. Това е първата крачка. Ето защо е необходимо да избягваме бръщолевиците и безпокойството. След това настъпва вторият момент, където самотата не едно егоистично измерение, а спускане в собствените дълбини, за да достигнем до онази точка на съвестта, където можем да чуем Божият глас. Третият момент е да живеем тази самота, тази тишина с присъствието на Бог и братята".

Какво може да даде православната духовност на западната християнска общност?
"Преди всичко, присъствие на монашеския живот в Църквата; на едно мълчаливо, но дълбоко свидетелство. Чрез православната духовност може да са види, че Бог в действителност е Онзи, които може да бъде предмет на нашата любов и търсене. Това ни показва и ни учи голямата традиция на източното монашество".

svt/ rv