Бенедикт ХVІ: всеки Пастир е призван да предава "мъдростта", съчетаваща вярата и живота

На 5 септември Бенедикт ХVІ посети родното място на Папа Лъв ХІІІ, Карпинето Романо, намиращо се на около 80 км от Рим. Кратката апостолическата визита бе по повод двеста години от рождението на папата, основоположник на социалната доктрина на Църквата. Пред хиляди вярващи и поклонници, Бенедикт ХVІ отслужи света литургия на централния площад на градчето. В евхаристичното служение, посочи Папата, намираме всичко: „Словото и Хляба на вечния живот, които подхранват вярата, надеждата и любовта”. Пред хилядите вярващи, Светият Отец припомни духовните дарове оставени от Папа Лъв ХІІІ и като се позова на безценният му принос в социалната доктрина на Църквата подчерта, че „когато християните действат като отделни граждани или като група, те са една благотворна и мирна сила за дълбока промяна”.

В проповедта си по време на литургията Бенедикт ХVІ припомни личността на Папа Лъв ХІІІ, роден в Карпинето на 2 март 1810 г. Неговото наследство е дълбоко свързано с примата на Бог. Да се следва Христос – посочи Папата – е „заангажиращо” и не зависи от „увлечения или опортюнизъм”. Това трябва да бъде едно „обмислено решение”, взето след като сме запитали съвестта си: „кой е за мен Исус?”. „Бог е отвъд нашите възможности и Неговият промисъл е непонятен”, но в Христос, посочи Бенедикт ХVІ, намират „отговор въпросите на човека, който търси истината за Бог”:


„Независимо, че остава валидно казаното от Исус, че „Бог никой никога не е видял” (Йоан 1, 18), ние познаваме Неговото „име”, Неговият „образ”, но също и волята Му, защото ни ги откри Исус, който е Божията мъдрост станала човек. Така, както пише автора на старозаветната книга Премъдрост „хората се научиха на това, що е Тебе угодно, и се спасиха чрез премъдростта” (Прем. 9, 18)”. 

Този основен призив на Словото Божие, посочи Папата, ни кара да размишляваме над два основни аспекта от живота и служението на Папа Лъв ХІІІ: голямата вяра и дълбоката набожност:


„Това остава винаги основата на всичко, за всеки християни, включително и за Папата. Без молитвата, т.е. без вътрешното общение с Бог, не можем да направим нищо, както ясно каза Исус на своите ученици по време на последната вечеря (Йоан 15, 5)”. 

Думите и делата на Папа Лъв ХІІІ, ясно показваха неговата „съкровена религиозност”. Сред неговите многобройни Енциклики и Апостолически послания можем да срещнем „тези от духовен характер, посветени преди всичко на набожността към Дева Мария”. В тази вероучителна власт, която бележи неговият 25 годишен понтификат, може да открием и „документи посветени на Исус Изкупителя, Светия Дух, посвещаването на Пресветото Сърце Исусово, набожността към Свети Йосиф и Свети Франциск от Асизи”:


„Всички тези различни елементи са като различните оттенъци на една и съща реалност: перд любовта на Бог и Христос нищо друго не може да бъде поставено на преден план. Това първо и основно качество Виченцо Джоакино Печи, го усвои тук, в неговото родно място, от своите родители и енория”. 

Но съществува и един друг аспект, който произхожда от примата на Бог и Христос и се наблюдава в „обществената дейност на всеки Пастир на Църквата”:


„Всеки Пастир е призван на предава на Божият народ не абсурдни истини, а „мъдрост”, т.е. едно послание което съчетава вярата и живота, истината и конкретната действителност. Папа Лъв ХІІІ, с помощта на Светия Дух, съумя да направи това в един от най-трудните исторически периоди за Църквата, оставайки верен на традицията и същевременно, измервайки се с големите открити проблеми”. 

Като се позова на неделните четива за ХХІІІ неделя през годината и на посланието на Свети Павел до Филимон, в което апостола призовава един господар да приеме своя слуга Онесим като брат в Христос, Бенедикт ХVІ припомни „приноса на християнството за човешко развитие по пътя на цивилизацията”:


„Новите християнски братски отношения, надделяват над разделението между роби и свободни и дават началото на принципа за човешкото развитие, който ще доведе до премахването на робството, но също до преминаването отвъд съществуващите и до днес граници. Именно на темата за робството Папа Лъв ХІІІ посвещава своята енциклика Catholicae Ecclesiae от 1890 г”. 

Бенедикт ХVІ се спря на историческия контекст, в който се ражда преди два века Папа Джоакино Печи. Европа е наследница от „голямата наполеонска буря”, Църквата и многобройни изрази на християнската култура „са поставени изцяло под дискусия”. Всекидневния живот е „труден”, но същевременно се развива „индустрията и с нея работническото движение”. Когато е избран за глава на Римокатолическата църква, Лъв ХІІІ се чувства задължен да представи един „цялостен и перспективен прочит на новото общество”. Именно в този контекст се ражда социалната поучителна власт на Лъв ХІІІ „станала известна и незалязваща с енцикликата Rerum Novarum”:


„В една епоха на остър антиклерикализъм и разпалени протести срещу Папата, Лъв ХІІІ съумя да води и подкрепя католиците по пътя на едно конструктивно участие, богато на съдържание и утвърдено върху принципите. По този начин този възрастен, но мъдър и прозорлив Папа, съумя да въведе в ХХ век една подмладена Църква, с поведение подходящо за преодоляването на новите предизвикателства”. 

Избран за Папа през 1878 г., посочи Бенедикт ХVІ, Лъв ХІІІ бе „един политически и физическо затворен във Ватикана Папа”, но в действителност с неговата поучителна власт, представляваше една Църква способна да преодолее без проблемно големите проблеми на съвремието”. Да се преодолеят предизвикателствата, извличайки сила от светлината на Евангелието, означава да се повериш на Истината. Но за всичко това, завърши Папата, най-важна е „любовта Христова, която обновява хората и света”.


svt/ rv