Визита на Бенедикт ХVІ в родното място на Папа Лъв ХІІІ за двеста години от неговото рождение

На 5 септември Бенедикт ХVІ ще посети Карпинето Романо, на около 80 км от Рим, което е родното място на Папа Лъв ХІІІ. Повода за визитата на Светият Отец е 200 годишнината от рождението на Папата автор на първата социална енциклика на Църквата “Rerum novarum” (“За новите неща”). Папата ще отпътува от Кастел Гандолфо с хеликоптер в 8.45 ч. и след петнадесет минутен полет ще пристигне на спортната площадка „Галеоти” в Карпинето. Веднага след тържественото посрещане, Бенедикт ХVІ ще отслужи света литургия на централния площад в града с начало 9.15, която ще бъде предавана пряко по първи канал на държавната италианска телевизия RAI. Малко преди обед Светият Отец ще се завърне в лятната резиденция в Кастел Гандолфо, от където ще отправи традиционната неделна молитва Ангел Господен. Това е третото посещение на главата на Римокатолическата църква в Карпинето Романо. Пръв посещава града Папа Павел VІ през 1966 г. по повод 75-та годишнина от енцикликата “Rerum novarum”. През 1991 г. също и Папа Йоан Павел ІІ посещава Карпинето Романо за 100 годишният юбилей на същата енциклика.


Но кой е Папа Лъв ХІІІ? Виченцо Джоакино Печи се ражда на 2 март 1810 г. в заможно и с дълбоки религиозни вярвания семейство. Шестото от общо седем деца, младият Виченчо първоначално учи в йезуитския колеж във Витербо, а по-късно в Римския Колеж. След завършването на Колежа постъпва в Църковната Академия, където се обучават бъдещите дипломати на Светият Престол. Ръкоположен е за свещеник през 1837 г. от кард. Карло Оделскалки. В последствие става апостолически делегат в италианските градове Беневенто и Перуджа, а по-късно след въздигането му епископски сан през 1843 г. е апостолически нунций в Брюксел. От 1846 г. е епископ на Перуджа, където остава за 32 години. През 1853 г. Папа Пий ІХ го въздига в кардиналски сан. През 1877 г. кард. Печи е назначен за Кармелинг на Светата Римска Църква. След смъртта на Пий ІХ, на 7 февруари 1878 г., кардиналския конклав го избира за глава на Римокатолическата църква. На 20 февруари 1878 г. кард. Печи се изкачва на свети петровия престол, избирайки името Лъв ХІІІ, избор продиктуван от възхищението на новоизбрания Папата съм добродетелите на неговия предшественик Лъв ХІІ. Новият Папа приема ръководството на една Църква изправена пред новата действителност на националните държави, противни на древните институции и враждебно настроени срещу вярата и нейните ценности. Тази нова действителност е анализирана в първата енциклика на Папа Лъв ХІІІ, Inscrutabili Dei Consilio (1878), в която злините на времето са присъдени на презрението и отхвърлянето на авторитета на Църквата. Вижданията на Папата за политическата сфера са пояснени допълнително в последвалите енциклики Diuturnum Illud (1881) и Sapientie Christianae (1890). Що се отнася до пасторалният и духовен аспект, загрижеността на Папата е изразена в многобройни инициативи и послания, сред които енцикликата Arcanum Divinae (1880), посветена на християнския брак и семейството. В богословската и философска сфера на преден план изпъква енцикликата Aeterni Patris sive de Philosophia christiana (1879), която насърчава задълбоченото изучаване на Свети Тома Аквински, който Папата посочва като учител и покровител на християнските философи. Лъв ХІІІ обръща особено внимание на научния прогрес: през 1891 г. основава Ватиканската Обсерватория, поставяйки нейният първи телескоп върху древната кула на Лъв ІV във Ватикана. Освен това, значителен е неговия принос и в икуменизма. Пасторалната загриженост за единството на Църквите, намира своят израз в енцикликата Orientalium Dignitas (1894), в която се изразява още веднъж отказа от латинизацията на католиците от Източните църкви и се признава „славата и ползата за Църквата” на литургичното различие на източните традиции. Лъв ХІІІ поддържа отношения и останалите християнски изповедания и по-специално с Англиканския Съюз. През 1879 г въздига в кардиналски сан, преминалият към Католическата църква англикански богослов и философ, Хенри Нюман.


Но в своят двадесет и пет годишен понтификат Лъв ХІІІ оставя незаличим белег в социалната доктрина на църквата с енцикликата Rerum Novarum, публикувана на 15 май 1891 г. В нея той поверява органичното развитие на неговото размишление относно социалните проблематики и въпроса с работническата класа. Този текст дава началото на социалната доктрина на Църквата и посочва програмните линии за действие на католиците по света. Енцикликата разглежда въпроса за частната собственост, борбата между различните социални слоеве, обновлението на обществото и прогреса на човечеството. В нея Папата призовава към „необходимостта за завръщане към християнския живот”, защото „истинската и радикална промяна може да дойде само от религията”.
Папата, основоположник на социалната доктрина на църквата умира на 20 юли 1903 г., оставяйки ни безценно наследство с многобройните си енциклики, насърчения, послания и апостолически писма.


svt/ rv