20 години от Конвенцията на ООН за правата на децата
„Децата, по причина на тяхната психична и интелектуална незрялост, се нуждаят от особена
грижа и внимание. По-специално от юридически гаранции, които да ги защитават още преди
тяхното раждане”. Така започва увода на Конвенцията за правата на децата, ратифицирана
от повече от 190 държави, с изключение на Америка и Сомалия, в сила от 2 септември
1990 г. В 54-те члена и двата допълнителни протокола на Конвенцията са изброени основните
права на всички деца от 0 до 18 годишна възраст. Правото на живот и оцеляване, правото
на развитие, правото за бъдат защитавани и закриляни и накрая правото да участват
в семейния, културния и обществен живот. Двадесет години след подписването на Конвенцията
може да се направи равносметка от постигнатото до този момент. Най-чувствителният
напредък се забелязва в сферата на здравеопазването. През 2008 г. – съобщава агенция
Euronews – почти 9 милиона деца, са починали преди навършването на 5 годишна възраст.
Но техният брой през 1990 г. е бил 12,5 милиона. Ваксинациите на децата допринесоха
за надвиването на многобройни вирусови болести, но въпреки това Спин е все още твърде
много разпространен. В настоящия момент повече от 2 милиона деца под 15 годишна възраст
са заразени от вируса на Hiv. Рана, която се прибавя към тази за лошата прехрана.
За да гарантират тяхното оцеляване и това на техните семейства, повече от 158 милиона
деца по света между 5 и 14 годишна възраст са принудени да работят. Практика, която
е разпространена предимно в Субсахарска Африка. Друг проблем са войните. В света съществуват
около 300 хиляди деца-войници, които воюват едни срещу други в 30-те конфликти по
света. Освен тези феномени, все още по света съществува аборта, преждевременните бракове,
инфибулацията, не регистрираните раждания, сексуалната експлоатация. Всичко това е
доказателство, че принципите на Конвенцията са все още далеч от тяхното пълно утвръждаване.
За 20 години броят на необразованите деца е намалял от 115 на 95 милиона. Прогрес,
подчертава Unicef, който не трябва да ни кара да забравяме, че до края на образователния
процес достигат все още твърде малко деца.