Тълкуванието на Втория Ватикански събор в поученията на Бенедикт ХVІ

Втори ден в центъра Мариаполи в Кастел Гандолфо протича традиционния летен семинар на бившите студенти на Папа Ратцингер. Темата на тазгодишната среща, която се провежда при затворени врати с участието на Бенедикт ХVІ, е херменевтиката или тълкуването на Втория Ватикански Събор. Кулминация на срещата ще бъде Светата Литургия, която ще предстоятелства на 29 август Светият Отец в конгресния център Мариаполи. Предлагаме някой мисли на Папата за ерменевтиката на Втория Ватикански Събор.

Коя е правилната херменевтика, „правилния ключ за прочита и прилагането” на Втория Ватикански Събор? Банедикт ХVІ подчертава, че отговора на този въпрос помага за разбирането защо Събора бе приет толкова трудно в някой части на Църквата. Това, предупреждава Папата, произлиза от една „херменевтика на неприемствеността”, според която трябва да се следва „духа на събора, а не неговите документи”. Но с това, пояснява Бенедикт ХVІ, се разбира погрешно естеството на самия Събор. Той трябва да бъде разбран като един вид Учредител, „който премахва старата конституция и създава нова”. Но на всеки учредител е необходим да бъде даден мандат от народа и утвърден от него:

„Съборните Отци нямаха такъв мандат и никой никога не беше им го дал; никой не можеше да им го даде, защото основното устройство на Църквата е дадено от Господа. То е дадено, за да можем да достигнем вечния живот и в тази перспектива ние сме способни да озарим живота във времето и самото време”. (Слово към Римската Курия, 22 декември 2005)


На тази ерменевтика на неприемствеността, посочва Папата, „се противопоставя херменевтиката на реформата”, на която се позова Йоан ХХІІІ в словото си при откриването на Събора на 11 октомври 1962 г. Папа Ронкали подчертава, че Събора желае да „предаде чиста и цяла доктрината, без смекчавания или изопачавания”. Ето защо, задължението на съборните Отци е не само да закрилят богатството на вярата, но също да го обогати и представи „по начин, отговарящ на изискванията на нашето време”. Затова, подчертава Бенедикт ХVІ, в „съвкупността от непродължителност и приемственост” можем да доловим естеството на истинската реформа на Събора:

„В този процес на новост в приемствеността трябваше да се научим да разбираме по-конкретно от преди, че решенията на Църквата отнасящи се до временни неща – като например някой конкретни форми на либерализъм или либерално тълкуване на Библията – несъмнено те самите трябваше да са временни, защото се отнасят до една определена действителност, която сама се променя”. (Слово към Римската Курия, 22 декември 2005)


Затова, отбелязва Папата, е необходимо да се научим да разпознаваме, че в подобни решения „само принципите изразяват трайният аспект”. По този начин „решенията могат да останат валидни, докато формите на тяхното приложение в нови контексти могат да се променят”:


„Така например, ако свободата на религията е смятана като израз на човешката неспособност да намери истината, а в последствие се превърне в канонизация на релативизма, тогава от социална и историческа необходимост истината е издигната по неприсъщ начина до метафизичното ниво, лишавайки я по този начин от нейният истински смисъл. Следователно, истината не може да бъде приета от онзи, който не вярва че човек е способен да познае истината на Бог и обвързан с подобно познание на базата на вътрешното достойнство на истината ”. (Слово към Римската Курия, 22 декември 2005)


Бенедикт ХVІ посочва, че „крачката направена от Събора към модерната епоха” принадлежи на „вечния проблем за връзката между вярата и разума”. Сега „този диалог трябва да се развие с широтата на разума, но и с онази яснота при разграничаването на мисълта, която светът с право очаква” от Църквата в този момент:


„Днес можем с благодарност да отправим нашия поглед към Втория Ватикански Събор: ако го четем и разбираме водени от една правилна херменевтика, той може да бъде и все повече да се превърне в огромната сила за винаги необходимото обновление на Църквата”. (Слово към Римската Курия, 22 декември 2005)


svt/ rv