Нашето място на трапезата на живота - неделна проповед от отец Венцислав Николов

Който се превъзнася, ще бъде унижен, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат  
(Лука, 14, 1. 7-14)


Размишлявайки върху неделното евангелие, можем да стигнем до извода, че трябва да се радваме за своето място тук на земята, където Бог ни е поставил. Днес е много популярно по скоро заемането на начална позиция във всичко. Някои наричат глупост това, да бъдеш последен, други – наивност. Въпреки съвременните убеждения и обичаи, литургията на неделното Слово Божие подчертава значимостта на тази позиция! Кратко размишление върху библeйският текст предлага отец Венцислав Николов, помощник енорист на църквата „Дева Мария Фатимска”, гр. Плевен:

Ние сме поканени да седнем на богатата трапеза (Евр 12, 22), която е вечна. Всеки от нас има точно определено място. Именно на това място на което сме, без значение в коя част на трапезата се намираме, Бог – Господаря на тържеството иска да ни каже нещо важно: чрез хората, които седят до нас около трапезата, които живеят с нас и около нас; чрез всичко онова, което ни заобикаля във всекидневния живот; чрез това, което виждаме – малко или много – от мястото, на което седим; чрез колчеството порция, която се намира в нашата чиния. Добре е да умеем да се радваме за нашето място тук на земята, да умеем да виждаме в него и чрез него доброто, вярвайки, че сме заели такава позиция не случайно или както някои казват „съдба”. Преди всичко важен е свободният избор и осъзнаването на това, какво Бог иска от мен, намирайки се на това място. Тук и сега има дълбок смисъл и именно „тук” Бог иска и може да ме направи щастлив, а в последствие да ме спаси. На всяко място на земята е възможно щастие и всяко място може да бъде определен път за спасение.

Недоволството и желанието на човек да се премести на по-почетно място на трапезата, ни прави нещастни. Съществува постоянно съперничество с другите, за да бъдем на преден план, да няма наоколо по-големи от нас. Всеки по-голям е враг и трябва да се отдалечим възможно най-далеч от него. Търсим малките, спрямо които можем да покажем своята висота, които можем да поставим на колене пред нас. Това може да бъде нашата съпруга, майка, дете, колега в работата, само и само да има по кого да тъпчем. Човек, който е болен за величие не умее да губи, особено когато живота го поставя на колене.

Да се концентрираме върху неща, които не притежаваме, вместо да се радваме от това което имаме е избор, който прави живота ни тежък. Не умеем да кажем „достатъчно”! Достатъчно материални блага, достатъчно власт, достатъчно удоволствия. Това „достатъчно” ни прави истински свободни и ни отваря за това, което е най-важно в нашия живот, а именно: „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави” (Мт 6, 33), както казва евангелиста. А свети Павел отговаря: „А благочестието със задоволство е голяма печалба; защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; като имаме прехрана, облекло и покрив над главата ни е достатъчно” (1Тим 6, 6-8). Това разбира се не означава, че тези, които имат власт, богатство, позиция и заемат почетното място на трапезата нама да се спасят. „Да имам”, не за да притежавам само за себе си, но за да мога да го споделя с ближния и да му бъде в помощ, неочаквайки от него нищо – това е истинско щастие. Дете което притежава някаква играчка само за себе си, която държи в ръцете си и силно стиска, за да не му я отнемат, никога няма да почувства радостта от общата игра. То не се забавлява, а само охранява своето имущество – това не дава щастие.

На опастност са изложени също на онези, които заемат последните места на трапезата. Надяваме се, че не гледат със завистливо око на тези, които седят на първшти места, но могат да кажат с чиста съвест, повтаряйки думите на псалмиста "Господи, сърцето ми не се гордее, нито се надигат очите ми, нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене. Наистина аз укротих и успокоих душата си" (Пс 131,1-2).

Смирението отваря пред нас пътят към другите хора. Околните рано или късно ще забележат това в нас и уважението, с което ги даряваме, ще направи нас самите щастливи.

Амин.