Католическо-православният диалог в навечерието на срещата във Виена

От 20 до 27 септември в астрийската столица, Виена, ще се проведе 12-та работна среща на международната смесена комисия за богословският диалог между Католическата и Православната църква, която започна проучването на ключовия проблем на историческия и доктринален спор между Изтока и Запада за ролята на епископа на Рим в Христовата Църква. Богословският диалог се води от смесената международна комисия между Католическата и Православната църква в нейната цялост, но е поставен в сферата на отношенията между Католическата църква и различните Православни църкви (Вселенската, Московската, Сръбската, Румънската Патриаршии, гръцката и албанската Православни църкви и т.н). Освен това, разговори от богословски характер се провеждат и на различни нива особено в богословските факултети и институтите за икуменически диалог. Тези отношения през изминалата година регистрираха много положителни моменти. От своя страна самите трудности, които несъмнено се срещат, помагат за уточняване на самия начин на диалог.

В посланието, което Бенедикт ХVІ отправи на 30 ноември 2009 г. към Вселенския Патриарх, Вартоломей І, по повод празника на Свети Андрей, се посочва че Светият Дух, който „води Църквата и е способен да превърне всички човешки слабости във възможност за добро, ръководи работата на Смесената международна комисия за богословския диалог, която проведе своята 11-та пленарна сесия в Кипър (Пафос, 16-23 октомври 2009)”. В документа Светият Отец изразява задоволство от добрата атмосфера, която спомогна за работата на Комисията: „Срещата бе белязана от чувството на голяма отговорност и братска обич и близост”. Като се позовава на темата, която в настоящия момент комисията разисква, Бенедикт ХVІ изрази следното съображение: „Темата на пленарната сесия – ролята на епископа на Рим в общението на Църквата през първото хилядолетие – несъмнено е сложна и изисква широко проучване и търпелив диалог, ако искаме една пълна и споделена интеграция на Западната и Източната традиция”.

Трябва да се отбележи, че с присъствието на руската делегация, която напусна предишната сесия през 2007 г. в Равена, в Кипър се събра моралната цялост на православното представителство. Причината за напускането на срещата в Равена от страна на руската Православна църква бе поради вътрешен спор между Вселенската и Московската Патриаршия. След падането на комунизма и обявяването на независимостта на балтийските държави, Вселенската Патриаршия призна независимостта на естонската Православна църква, призовавайки я да се присъедини към богословския диалог в Равена. От своя страна Московската Патриаршия не признавайки тази независимост, нейните двама делегати на срещата в Равена оспориха присъствието на естонските представители и със съгласието на техните църковни настоятели, напуснаха срещата за да не дадат повод за какъвто и да е вид признаване на тази независимост. Това бе вътрешен спор в православната църква, но който причини рана и в богословския католическо-православен диалог. Контактите между двете патриаршии и отношенията с другите Православни църкви допринесоха да намирането на решение, което разреши проблема, въпреки че остана отворен въпроса за автономността на естонската Православна църква. При среща на православните примаси в Истанбул през октомври 2008 г., по покана на Вселенската Патриаршия, се реши че Православната църква е представлявана от всички и само от автокефалните Църкви. Автономните църкви са представлявани от съответните Църкви майки, както при предсъборните комисии подготвящи всеправославния Събор, така и в икуменическите диалози. Поради тази причина въпроса за присъствието на автономните църкви в диалога не е вече състоятелен. В настоящият момент автокефалните църкви (патриархати и архиепископати) са петнадесет с влизането на автокефалната Православна църква на Албания след нейното преструктуриране и падането на комунистическия режим.

Смесената богословска комисия за диалога между католици и православни се срещна в Кипър, за да обсъди примаса на епископа на Рим, на базата на общия документ от Равена (2007) и въз основа на неговия мандат. Този документ подчертава: „Двете страни – католици и православни – са единодушни над факта, че Рим, в качеството си на Църква, която „предстоятелства в любовта”, според думите на Свети Игнатий Антиохийски, заема първото място в таксиса (в реда на Църквите) и че епископа на Рим е protos, т.е. пръв, между патриарсите”. Това е важно твърдение преди всичко защото е направено заедно от католици и православни. Но какво е неговото значение за Църквата? Какви са последствията от упражняването на тази функция? Документа от Равена уточнява: „Те – католици и православни – не са единодушни относно тълкуването на историческите свидетелства от онази епоха и това що се отнася до прерогативите на епископа на Рим, в качеството му на пръв сред патриарсите. Въпрос, който е видян по различен начин още през първото хилядолетие” (n. 41). Относно примата на различни църковни нива, документа от Равена поставя в светлина преди всичко две основни точки. На първо място, че „примата на всички нива е една утвърдена практика, базирана на каноничната традиция на Църквата”. В последствие, „докато примата на универсално ниво е прието от Изтока и Запада, съществуват разлики в разбирането както на начина по който би трябвало да бъде упражняван, така и на неговите богословски и писмени основи” (n. 43). Ето защо Комисията заявява, че съществува съгласие над факта за съществуването в практиката на Църквата на един protos и на универсално ниво. Същевременно отбелязва три зони на различие. Между Изтока и Запада съществуват различия относно тълкуването на историческите свидетелства, относно писмените и богословски основни, както и относно начина на упражняване на този примат.

В заключение, документа на Равена посочва проблематиката, която трябва да се разгледа в диалога. Текста подчертава: „Остава да се проучи задълбочено въпроса за ролята на епископа на Рим в общението на всичките Църкви”. Документа отбелязва два основни въпроса: „Каква е специфичната функция на епископа на „първото седалище” в еклесиологията на общението, с оглед потвърденото относно съборността и авторитета? По какъв начин учението за универсалния примат от Първият и Вторият Ватикански събор може да бъде разбрано и живяно на светлината на църковната практика през първото хилядолетие?”. Съвместният документ от Равена, коментира: „Отнася се за възлови въпроси за нашия диалог и надежди за възстановяване на пълното общение между нас” (n. 45). Това цялостно проучване включва и изследване на целият период от първото хилядолетие, т.е. периода в който Изтока и Запада живяха в пълно общение; в последствие ще се премине в периода на второто хилядолетие, време в което упражняването на примата на епископа на Рим позна едно значително укрепване, включвайки догматичната норма от Първия Ватикански събор и тълкуването и от Втория Ватикански събор. Всичко това включва поне две зони на общо проучване: идентифицирането на историческите факти в тяхната обективност и опита от една обща ерменевнтика, която да доведе до единогласие. Става въпрос за един сравнително дълъг период. По време на сесията в Кипър, започна изучаването на ролята на епископа на Рим, на базата на черновата подготвена от Смесения координационен комитет, който се срещна в Елунда от 27 септември до 4 октомври 2008. По този начин се даде начало на изучването на историческите свидетелства за особената роля на Църквата в Рим и на нейният епископ през първите векове. Установи се, че апостолическите писания ясно свидетелстват, че Църквата в Рим е заемала отчетливо място сред Църквите и е притежавала едно особено влияние по доктриналните, литургичните и дисциплинарни въпроси. В качеството си на столица на империята, Рим е притежавал единствена по рода си значимост. Идването на Петър и Павел в Рим и тяхната мъченическа смърт, поклонничеството до техните гробове, дадоха голям религиозен отглас в цялата християнска общност. В кризисния момент за Църквата в Коринт, Църквата в Рим се намесва, изпращайки послание за помирение, за да се възстанови хармонията и единството. За автор на това послание се посочва епископа на Рим, който свети Игнатий идентифицира с Папа Климент. Следва Посланието до римляните на Свети Игнатий Антиохийски, който позовавайки се Църквата в Рим, посочва че тя „предстоятелства в любовта”. В посланието Свети Игнатий, възхвалявайки характеристиките на апостоличност и ортодоксалност на Църквата в Рим, посочва че е необходимо всяка Църква да се съгласува с нея по причина на нейният произход и авторитет (propter potentiorem principalitatem). Двупосочния анализ – идентифициране на данните и опит за тълкуване – ще продължи и над други елементи проявили се през първото хилядолетие, като решенията от вселенските събори отнасящи се до таксиса на Църквите, определящата роля на Рим в особено кризисни моменти: арианство, монофизизъм, монотеизъм, иконоборство. Цялата панорамика от въпроси, които трябва да се проучат, обгръща тематиките за ролята на римската Църква в общението на Църквите, ролята на епископа на Рим в моменти на напрежение в църковното общение и влиянието на небогословските фактори, допринесли за развитието на ролята на епископа на Рим в Църквата и обществото.


Позовавайки се на работата на смесената международна комисия за богословския диалог, в горецитираното послание към Вселенския Патриарх Вартоломей І, Бенедикт ХVІ дава безценен ориентир за ролята на епископа на Рим: „Това служение не трябва да бъде тълкувано в перспективата на власт, а по-скоро в сферата на една еклесиология на общението, в служба на единството в истината и любовта”. И прибавя: „Епископът на Църквата в Рим, която предстоятелства в любовта (Свети Иганатий Антиохийски) е слуга на слугите Божий (servus servorum Dei – Свети Григорий Велики)”. По този начин, Бенедикт ХVІ укрепи съществуващата идея, припомняйки предложението за необходимостта от братски диалог, за да се намерят заедно начините на служение на епископа на Рим. В посланието Папата пише: „Както бе писал моят възлюбен предшественик, Божия Раб Йоан Павел ІІ, и както подчертах по време на моето посещение във Фенер през ноември 2006, става въпрос заедно да търсим, вдъхновени от модела на първото хилядолетие, формите в които епископа на Рим може да осъществи едно служение признато от всички”.

Смесената международна комисия ще продължи проучването на темата за ролята на епископа на Рим през първото хилядолетие и през следващата сесия свикана във Виена от 20 до 27 септември. За този диалог по тази възлова тема Бенедикт ХVІ призова за молитва: „Нека се помолим на Бог да ни благослови: нека Светият Дух ни води по този труден, но въпреки това обещаващ път”.

svt/ Oss.Rom