Генерална аудиенция на Бенедикт ХVІ: апел за прекратяване насилието в Сомалия. Постоянство
в търсенето на Истината по примера на св.Августин
По време на генералната аудиенция, която проведе днес в апостолическата резиденция
в Кастел Гандолфо, Бенедикт ХVІ отправи силен апел за прекратяване насилията в Сомалия.
В своето катехистично поучение Папата призова вярващите да приемат светците "като
другари" по пътя на вярата и отново се върна на темата за търсенето на истината, която
е една от основните характеристики на Свети Августин. В началото Папата насочи своите
мисли към Могадишо, откъдето продължават да пристигат вести за жестоки насилия и атентати:
„Изразявам
моята духовна близост към близките на жертвите и всички онези, които в Сомалия страдат
по причина на омразата и нестабилността. Призовавам, с помощтана международната
общност, да не се щадят силите за възстановяването на закрилата на живота и зачитането
на човешките права”.
В своето катехистично поучение Папата призова
вярващите да приемат светците "като другари" по пътя на вярата и християнския живот.
„Всеки един от нас – подчерта Папата – трябва да притежава Светец, който му е по-близък,
за да го чувства до себе си с молитвата и застъпничеството, но също и за да му подражава”.
Ето защо е необходимо да се познават повече светците, като тръгнем от този чието име
носим, четейки неговия живот и творби:
„Бъдете сигурни, че те ще
се превърнат в добри водачи, за да обичате все повече Господа и ценна помощ във вашето
човешко и християнско израстване. Както знаете, аз също съм привързан по особен начин
към някой Светци. Сред тях, освен Свети Йосиф и Свети Бенедикт, чието име нося, е
Свети Августин,когото имах възможността да опозная по отблизо, чрез учението и молитвата,
и който се преврърна за мен в „добър другар” по пътя на
моя живот и служение”.
Папата припомни един важен аспект от човешкия
и християнски опит на Свети Августин, а именно неговото „постоянно и неспокойно търсене
на Истината”. Характеристика, която е „актуална и в нашата епоха, в която изглажда
че релативизма е парадоксално „истината”, която трябва да води мислите, решенията
и поведението”. Светият епископ от Ипона, посочи Папата, „е човек, който никога не
живя повърхностно”, не потърси „псевдо-истини неспособни да дарят траен мир на сърцето”,
а „онази Истина, която дава смисъл на живота и е „домът” в който сърцето намира спокойствие
и радост”:
„Неговият живот, не е бил лесен: смятал е, че ще намериИстината в престижа, кариерата, материалните богатства, в гласовете които са
му обещавали незабавно щастие; направил е грешки, преминавайки през тъга и неуспехи,
но най-важното - никога не се е спирал, не се е задоволявал
от това което му дава само временна светлина; съумял е да погледне дълбоко в себе
си, осъзнавайки, както пише в своите Изповеди, че тази Истина, този Бог който търси
с всички сили, е бил винаги до него, никога не го е изоставил и е очаквал да влезе
окончателно в неговия живот”.
„В своето неспокойно търсене Свети
Августин разбра, че не е той който намира Истината, а самата Истина, която е Бог,
го намира”, отбеляза Папата. По този път към истината, най-важното за Светеца е тишината:
„създанията трябва да мълчат, за да може да зацарува тишината, в която Бог може да
говори”. Това е валидно и за нашето време: "понякога се страхуваме от тишината, усамотението,
мислите над собствените дела, дълбокия смисъл на нашия живот":
„Често
се предпочита изживяването на бягащия миг, мислейки че той води до трайното щастие;
предпочитан е повърхностния живот, без да се мисли; дори се изпитва страх от търсенето
на Истината или може би от страха, че Истината може да ни намери, да ни сграбчи
и промени нашия живот, така както стана със Свети Августин”.
Бенедикт
ХVІ завърши катехистичната беседа с призив към вярващите:
„Скъпи
братя и сестри, искам да кажа на всички - дори и на онези, които преживяват труден
момент по пътя на вяратаили които участват малко в живота на Църквата
или който живее така, „сякаш Бог не съществува” – да не
се страхуват от Истината, да не прекъсват пътя към нея, да не престават да търсят
дълбоката истина в себе си и заобикалящите ги неща, посредством вътрешните очи на
сърцето. Бог не забравя да дарява Светлината, за да видим, и Топлината, за да накара
сърцето да почувства, че ни обича и желае да бъде обичан”.