Олег Тронко и единението на Църквата

„Свещеническата молитва на Исус ни дава гаранцията, че известието на Апостолите никога няма да изчезне от историята; че винаги ще поражда вяра и ще обединява хората в едно единство, което се превръща в свидетелство за мисията на Исус. Тази молитва трябва да се превърне за съвременните християни в „изпит на съвестта”, защото и днес им задава въпросите: живееш ли в общение с Христос и Бог; не мислиш ли повече за себе си, отдалечавайки се от вярата и не допринасяш и с това за разделението, което затъмнява Христовата мисия по света?”. Тези думи на Бенедикт ХVІ, казани на Велики Четвъртък тази година, подчертават важната роля на личното свидетелство на всеки християнин за единението на Христовите последователи. Това демонстрира и историята на Олег Тронко, роден в Киев в началото на миналия век и кръстен в православна църква. Но след като неговото семейство се премества в София живота му се променя, благодарение на „срещата” му със Света Тереза и посещенията му в манастира на Сестрите Кармилитки. Страда поради разделението на Христовата църква и за ужасната трагедия в Русия през онези години. Умира едва 21 годишен с желанието да дари себе си като жертва на спасението на своите събратя.


Олег Владимирович Тронко е роден в Киев на 20 юни 1918 година. Това е период на тежки военни времена. През септември същата година е кръстен в православна църква. Баща му е лекар, с ранг на офицер, воювал в отряда на доброволците. В града, който остава обсаден от болшевиките, за дълго липсват доставки на храни и през лятото на 1919 година започва глад. Олег и брат му са изтънели, почти като скелети, и често боледуват. В трагичното преселение до Армавир траяло близо две седмици, Олег почти умира, когато при едно аварийно спиране бива изхвърлен от камиона с добитък, с който пътува.


На Великден 1920г., под кръстосания огън на армиите, Тронко пристигат в Севастопол. В това време евакуацията в Крим е в разгара си. Корабът, на който се качват, остава в пристанището на Константинопол в продължение на един месец. Когато най-накрая достигат френския квартал/гарнизон на Галиполи се намират в мизерни условия.През лятото на 1921, една дълбоко религиозна жена, на смъртното си ложе, казва на майката на Олег: "Нямай грижи, той е изключително дете, над него ще бдят било Пресветата Дева, било някоя друга светица" Тогава думите й изглеждат като в делириум.


Последва ново преместване, този път в България, където баща му поема грижата за една православна църква. Олег е в лошо здравословно състояние поради претърпените лишения, но въпреки това продължава обучението си в местната руска гимназия и от 1934 се премества в тази в София. Израства незаинтересован към всяко религиозно задължение, независимо от майчините насърчения; въпреки това понякога го виждат коленичил пред иконата. Започва да пие, пуши и да прахосва на пари. Страстен любител на музиката, опитва, но не може да намери своя път в живота. Рискува ампутация на ръката си поради едно банално нараняване и тя остава отслабена. Майка му се моли и призовава Тéрèза на детенцето Исус. Когато му слагат една нейна реликва около врата момчето започва да се подобрява. Тогава майката разкрива на децата че е католичка, но Олег е възмутен до крайност и се опитва да попречи на образованието на сестра си при католическите монахини.


Близка на семейството в това време се занимава с превода на български на История на една Душа. По време на едно свое посещение Олег вижда книгата отворена на масата и се вглежда в един образ на Тереза. След две седмици в които спира да посещава уроците си по Френски се завръща и казва: "Аз не знам какво се случва с мен, но искам да бъда, като Света Тереза." Това се случва в края на януари 1938 година. Малко по-късно се среща с католическия владика и му казва: "Снощи прибирайки се у дома започнах да се моля на Света Тереза и така прекарах цялата нощ. Помолих светицата да ми покаже дали трябва да стана католик. Изведнъж ми стана ясно, че трябва да стана католик колкото е възможно по скоро. Мислех, след като света Тереза е католичка и ако Католическата църква не е истинската Църква, тя не би могла да доведе до израстването на такава голяма светица." Така, на 12 февруари 1939 г., в параклиса на епископ Кирил, Олег бива приет сред католическата общност. На следващия ден, неделя, за учудване на майка си и другите верни присъства на литургията в църквата на манастира на Кармилитките и приема Евхаристията.


Неговият живот се променя рязко. Започва да посещава ежедневно Литургия, изоставя пороците и дори политическата организация в която членува и койято ги учи на терористични актове: "Нямах друго желание, освен да обичам Господа, пресветата Му Майка и малката света Тереза и да правят това, което би им се понравило. Благодарете на света Тереза от мое име, за всичките добрини които тя ми дарява. Молете се на Бог, да ми даде да стана кармилит. Майко, молете се за мен ", пише той до манастира в Лизьо.


Пътят е труден. Изгонен е от гимназията и първоначално се оказва в окаяни условия и гладуващ. "Света Тереза, не ме оставяй! Вземи в ръцете си интелекта и желанията, волята ми и всичко що съм аз. Искам да бъда в ръцете ти мек като восъка. Искам всеки удар на сърцето ми да е за Бог и да му доставя радост".


Олег опитава да убеди митрополит Кирил, да го въведе като брат мирянин сред Кармилитите, но той му предлага да завърши Папския Източен институт „Русикум” в Рим и да стане свещеник, а след това да помисли за манастира. През октомври 1938 Олег пристига в „Русикум”, но също така веднага се представя и при Кармилитите. Курсовете са на Латински, а Олег не знае италиански, но винаги е весел и изпълнен с жизненост, и винаги твърди че всичко е чудесно. Езиковите трудности обаче го карат да се чувства унизен докато най –накрая, през януари 1939 пристига учител по Латински, който знае и руски и Олег е в състояние да си поеме дъх .


В средата на февруари, говорейки с духовния си отец, споделя безпокойството си относно необходимостта да започне изучаването на философия към която не се чувства склонен. Отговорът е необичаен: "Нима няма да се справиш с философията? Може би Господ не може да те заведе до изпълнението на званието ти без философията, пък дори и след курса от есента? ". Олег отговаря със смях, но си казва че е готов да предаде живота си в ръцете на Бог. Страда поради разделението на Христовата Църква и за ужасната трагедия, която се случва в Русия през онези години. Утехата му е, че Бог ще му дари голямата си любовта и ще му позволи да предложи себе си като жертва за спасението на своите сродници в Русия.


На 27 февруари Олег иска съвет от своя духовен отец как би могъл да допринесе за спасението на най-близките си сродници. Свещеникът го изпраща с думите: "стани жертва на любовта, тя е всемогъща. Земният живот е кратък и бързо свършва." И дълбоко замислен продължава: "Да, земният живот е дим. Дали човек живее много или малко всяко земно благо изчезва, остава само вечното." Той си тръгва от църквата успокоен, а след вечеря, по време на почивката, както обикновено, се занимава с обичайното и е щастлив като дете. На другата сутрин не се появява на литургия и на закуска. Към 9.00ч. един от събратята му го потърсва. Всичко изглежда наред в стаята му. Олег лежал в леглото на лявата си страна, с броеница в ръцете си, но без никакви признаци на живот, спокоен и с отпуснато лице. Само една запалена светлинка пред иконата на Света Тереза, в близост до леглото, придавала специално значение на тази смъртна сцена настъпила през нощта, едва няколко часа след срешата с духовния му отец и сложила край на краткия му земен живот. Станало ясно, че от детството си Олег, страдал от неизлечима болест на сърцето.


Олег Владимирович Тронко осъзнава значението на доверието в обещанието на Господа и че единство на Църквата е възможно само чрез нашата жертвена любов към Христос и душите на хората, спасени от кръвта Му.


По "Осерваторе Романо" Бистра Пищийска