Литургичен празник на Свети Вартоломей Апостол. Бенедикт ХVІ: присъединяването към Христос не се нуждае от сензационни дела

На 24 август Католическата църква чества литургичният празник на Свети Вартоломей Апостол, познат също като Натанаил. След Христовото Възнесение, проповядва Евангелието в различни области на Азия и в средата на първи век умира мъченически. На него Бенедикт ХVІ посвети генералната аудиенция на 4 октомври 2006 г. Свети Бартоломей, каза Папата, е пример за нас и ни показва че присъединяването към Христос може да бъде живяно и свидетелствано дори и без извършването на сензационни дела. Изключителен е и остава само Исус на който всеки един от нас е призван да посвети собствения си живот и смърт.

По традиция, Апостол Вартоломей, родом от Кана Галилейска, е идентифициран с Натанаил, което означава „Бог дари”. Апостол Филип му казва, че е намерил Онзи, за който са писали Мойсей и Пророците в Закона: Исус, Сина на Йосиф от Назарет. Но към тази новина, Вартоломей изразява едно „силно предубеждение”, задавайки му въпроса: „Може ли от Назарет да излезе нещо добро?”. Този вид опровержение е важно също и за нас, както припомня Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция посветена на Свети Вартоломей:

„В него, може да се забележи, че според юдейските очаквания, Месията не може да дойде от едно незначително селце като Назарет. Въпреки това, същевременно поставя на преден план Божията свобода, който изненадва нашите очаквания, намирайки я именно там, където най-малко очакваме. От друга страна, знаем че Исус не е от Назарет, а е роден във Витлеем и идва от небето, от Отца който е на Небесата”. 

Животът на Натанаил ни приканва също и към един друг размисъл: в нашите отношения с Исус не трябва да се задоволяваме само от думите. Филип отравя към Натанаил една важна покана: „Ела и виж”. Ето защо също и нашето познание за Исус – поясни Папата – се нуждае от жив опит:

„Несъмнено свидетелството на другите е важно, защото по принцип целят наш християнски живот започва от възвестяването, достигащо до нас благодарение на делата на един или повече свидетели. Но в последствие самите ние трябва да бъдем лично въвлечени в съкровена и дълбока връзка с Исус”. 

Натанаил поверява собственият си живот на Исус и на Неговия призив отговаря с красноречивото изповядване на вярата: „Учителю, ти си Сина на Бог, ти си царят Израилев”. Тези думи произнесени от Натанаил – прибавя Бенедикт ХVІ – поставят в светлина двойния допълнителен аспект на идентичността на Исус, в Неговата специална връзка с Бог, на който е единороден Син и с израилевия народ, на който е обявен за цар:

„Никога не трябва да губим от поглед тези два аспекта, защото ако провъзгласяваме само небесното измерение на Исус, можем да Го превърнем в едно абстрактно небесно същество, или ако признаваме само Неговото конкретно присъствие в историята, пренебрегваме присъщото Му божествено измерение”. 

От средновековието традицията разказва, че Вартоломей умира мъченически, след като му е била одрана кожата. В Страшният Съд на Рафаело в Сикстинската Капела, Свети Вартоломей е изобразен, държащ в ръката собствената си кожа. Мощите на Свети Вартоломей са изложени в римската църква посветена на него на Тивърския Остров.


svt/ rv