Католическата църква чества Свети Бернар от Клерво. Бенедикт ХVІ: учител на истинското богослвие на срещата с Исус

На 20 август Католическата църква чества литургичния празник на Свети Бернар от Клерво, определен като „последния Учител на Църквата”. Живял през ХІІ век, Свети Бернар е един от най-видните представители на монашеското богословие. На неговата личност и поучения Бенедикт ХVІ посвещава две генерални аудиенции през миналата година. Този светец, посочва Папата, ни насърчава да търсим Бог по-скоро чрез молитвата и съзерцанието, отколкото с разума.


„Насърчаване на живия и съкровен живот с Бог”: това е единствената цел, която според Свети Бернар от Клерво трябва да има богословието. За него, подчертава Бенедикт ХVІ, богословието трябва да бъде „в помощ, за да се обича все повече и винаги Господа”:


„За Свети Бернар, истинското познание на Бог се състои в личния и дълбок опит от Исус Христос и Неговата любов. Това важи и за всеки християнин, защото вярата е преди всичко личната и съкровена среща с Исус, опита от Неговата близост, приятелство и любов. Само по този начин, може да го опознаем повече, да го обичаме и следваме винаги. Това може да направи всеки един от нас”. (Генерална аудиенция, 21 октомври 2009)

Свети Бернар, припомня Папата, обичаше силно в Исус и Дева Мария. На него Данте Алигери, в своята Божествена Комедия, присъжда възвишената молитва към Дева Мария, която намираме в ХХХІІІ песен. Тази любов към Исус и Дева Мария, посочва Бенедикт, също и днес богословите трябва поставят на преден план:
 
„Понякога се претендира да се разрешат основните въпроси отнасящи се до Бог, човека и света само със силата на разума. Но Свети Бернар, силно прикрепен към Библията и Учителите на Църквата, ни припомня че без дълбока вяра в Бог, подхранена от молитвата, съзерцанието и съкровената връзка с Господа, нашите разсъждения над божествените тайни могат да се превърнат в напразно интелектуално упражнение и да загубят своята достоверност”. (Генерална аудиенция, 21 октомври 2009)

Заедно със Свети Бернар, Бенедикт ХVІ посочва, че човек търси по-добре и намира по-лесно Бог „чрез молитвата отколкото чрез дискусиите”:


„Ето защо, най-истинската фигура на богослова и на всеки евангелизатор е тази на апостол Йоан, който постави своята глава върху сърцето на Учителя” (Генерална аудиенция, 21 октомври 2009)

Папата припомня, че на „богословието на сърцето” на Свети Бернар се противопоставя „богословието на разума”, чийто най-виден представител е Абелар. Монаха от Клерво оспорва Абелар и онези които с него „поставят истината на вярата под критичния изпит на разума”, водещ според него до опасния интелектуализъм или „релативизацията на истината и поставянето под съмнение на истините на вярата”:


„Освен това, сред причините които подтикват Бернар да се изправи срещу Абелар и да призове намесата на Папата, бе загрижеността му да предпази смирените и прости вярващи, заплашени да бъдат объркани от лични и сложни богословски аргументи, излагайки на опасност тяхната вяра”. (Генерална аудиенция, 4 ноември 2009)

Богословската дискусия между Свети Бернар и Абелар, завършва с пълното помирение между тях. Абелар, припомня Папата, „показа смирение, признавайки своите грешки, а Бернар показа голяма благосклонност”. Случка, от която и днес можем да извлечем поука:


„И в двама надделя, онова което трябва наистина да бъде при сърце, когато се поражда един богословски спор, а именно съхранението на вярата на Църквата и триумфа на истината в любовта. Нека това да бъде днес предразположението ,с което се дискутира в Църквата, имайки винаги за цел търсенето на истината”. (Генерална аудиенция, 4 ноември 2009)


svt/ rv