Тържество на Успение Богородично - проповед от отец Венцислав Николов

"Силният ми стори велико нещо: въздигна смирени"
(Лука, 1,39-56)


На празника Успение Богородично, литургията предлага евангелското четиво за посещението на Мария при нейната братовчедка Елисавета, и двете очакващи дара на Господа. Но душата на Мария величае Господа, защото Спасителя отново избира малките и беззащитните за извършването на големи неща. Какво е значението на истината за Успение Богородично и как можем за я разберем? Литургичен коментар на отец Венцислав Николов, помощник енорист на църквата „Дева Мария Фтимска”, гр.Плевен:


Скъпи братя и сестри,
В очите на обичащия ни Бог всеки от нас притежава телесна и духовна красота. От създаването на света, той желае да бъдем красиви като Майката Божия. Тази красота ще се върне, когато като нея заживеем завинаги в дома на Отца си.


Днешната неделя Църквата празнува тържеството на Успение Богородично. Вярваме, че Мария, Майка на Божия Син, не е вкусвала болката на смъртта, а е взета с тяло и душа в небето и се намира в славата на възкресението до Сина си. Вярата в Успението на Дева Мария намираме в Църквата още през VI в. Папа Пий XII през 1950 г. тържествено го приема като догма в Католическата Църква. От какво значение е за нас - простосмъртните истината за Успението Богородично и как можем да я разберем. Ние, които не разбираме смъртта и се страхуваме от нея днес трудно можем да си въобразим живот след смъртта. Мария е образ на нашия бъдещ живот: живеем тук на земята, не за да страдаме и умираме, не за да се разложат нашите тела след смъртта и тя да сложи край на човешките ни взаимоотношения. Христос чрез силата на Своята смърт и възкресение прави така, че макар и да умираме, възкръсваме с ново тяло и заедно с Мария ще обичаме Добрия Бог, радвайки се от близостта на семейството и приятелите, които ще се намират в небето заедно с нас.


Не можем да разберем докрай истината за Успението. Това е вяра, която работи вътре в нас: колкото повече вярваме в Успението на Дева Мария и величаем Бога за това, че е взел Своята майка с тяло и душа в небето, толкова повече ние самите се променяме. Вярата в Успението намалява страха пред очакващата ни смърт, както нашата, така и на близките ни хора. Вярата в Успение Богородично ни осведомява, че небето или състоянието на вечно щастие, не е някаква илюзия, а една реалност, която очаква нас всички. Вярата в Успението ни позволява да забележим тези хора от нас, на които не обръщаме голямо внимание (възрастните, недъгавите, грозните) с духовните си очи. Нека не забравяме, че в края на времената всички улични просяци или нашите стари, набръчкани и умиращи родители ще намерят цялата красота на своето тяло.


Слушайки тези думи, можем да се запитаме, защо са ни нужни истини толкова далечни, нечовешки и така небесни. Какво могат те да ни помогнат във всекидневните проблеми? Скъпи братя и сестри, нашият живот е толкова тежък и пълен с грижи, защото изключително рядко мислим за небето и малко работим върху вярата си в Бога. Нека се замислим върху следното нещо: ако винаги помним, че нашето предназначение е вечен живот с Бога, а смъртта в своята същност не е унищожение, а целувка на любовта, тогава бихме ли извършвали изборите, които вземаме всеки ден със страх пред утрешния ден, не спиращо съперничество с другите, за това, че са по-интелигентни, по-красиви, по-богати, по-щастливи? Със сигурност не! Колкото е по-дълбока вярата, преживявана с благодарност към Бога за дара на живота и бъдещото небе, толкова по-спокойно мислим за смъртта, толкова повече гледаме себе си и другите с любов, търпение, мир, толкова по-добри решения вземаме.


Скъпи братя и сестри, не можем да приемем Мария като една далечна богиня. Неделното евангелие ни я представя като младо и обикновено израелско момиче, което повярвало на Бога, че ще стане Майка на Неговия Син. Тя се среща със св. Елисавета, която носи в лоното си Йоан Кръстител и търси подкрепа. Мария приема да бъде майка и това става ненадейно. А колко млади жени днес приемат с тъга факта, че ще стават майки. Нямат условия за заченалия се в тях живот? А Мария имала ли е? Жилище, банкова сметка, постоянна работа и доходи. Най-лесното решение е аборта, което в България, за съжаление е често срещано явление. Причините за това са различни, но основната е търсене на удоволствие без отговорности и липса на уважение към човешкия живот. Парадокс е когато една майка извършила няколко аборта се обръща към децата си с думите „Обичам ви”. Живота на Майката Божия не е бил лесен. Трябвало е след раждането на Христа да бяга в Египет. Ако днес се накара на сила някого да напусне дома си и да бяга, мисля, че няма да го приеме с усмивка на лице. Мария е знаела, че синът и ще умре, за греховете на хората. Живяла е с тази мисъл през целия си живот, треперейки пред тези, които преследвали Сина й. Била е свидетел как Той проливал кръвта си на кръста. Иска ли някой да живее по този начин?

Всеки от нас ще получи награда за делата си, но никой от нас няма да я получи безплатно. За Бога не е важно как си облечен, каква длъжност изпълняваш, какво образование имаш и колко ти е голяма сметката в банката. Самата Мария казва за Бога:” …Неговата милост е върху ония които Му се боят. Извърши силни дела със Своята мишца; Разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им и въздигна смирени. Гладните напълни с блага. А богатите отпрати без нищо (Лука 1, 50-53)”.

Скъпи братя и сестри, нека не търсим нещо неестествено в нашия живот, а нека с покора вършим задълженията си и изпълняваме волята Божия, така както Мария ни учи: с простота всеки ден да водим учтив и добър живот и всичко да изпълняваме с изключителна любов към Бога. Защото именно това определя изключителността и величието на Майката Божия и нашето. Амин.