Бенедикт ХVІ за Успение Богородично: знак за любов и надежда по пътя към небето

Успението на Мария е повод за Бенедикт ХVІ да развие някои от основните теми в своя петгодишен понтификат: послушанието на Божията воля, смисъла на съществуванието, надеждата в отвъдното. Папа Ратцингер посочва, че „в триумфа на Дева Мария в Небето християните трябва да виждат изпълнението на нейните обещания” и един „сигурен знак на надежда”. Божията Майка е „пример за всички вярващи” в трудни моменти, но припомня, че „най-същественото в живота е търсенето и смисъла за нещата в небето, отвъд земните неща”:

„Обзети от ежедневните безпокойства, рискуваме да смятаме този свят за крайната цел на нашето съществувание. Всъщност, Рая е истинската цел на земното ни поклонничество. Колко различни биха могли да бъдат нашите дни, ако са ориентирани в тази перспектива? Както светците. Тяхното съществувание е свидетелство, че когато се живее със сърце обърнато към небето, земната реалност бива изживявана в истинската и стойност, тъй като осветлява вечната истина за Божията любов”. (15.8.2006) 

Успението ни припомня, че живота на Мария, както на всеки християнин, е път по примера на Исус, който задължително преминава през Кръста и има една определена и вече начертана цел: „окончателната победа над греха и смъртта и пълното общение с Бог”:


„Мария живее своето постоянно възкачване към Бог, величаейки с душата си Господа; тя следва изцяло Божия план, дори в моменти на мрак и страдание, като дотолкова храни в сърцето си пълното отдаване в ръцете Господни, за да се превърне в парадигма за вярата в Църквата. Целият живот е едно възкачване, медитиране, послушание вяра и надежда, дори в моменти на мрак. Целият живот е онова свещено бързане, съзнаващо, че Бог винаги е на първо място и нищо друго не трябва да ни кара да бързаме” (15.8.2009) 

За Бенедикт ХVІ този празник е повод да се издигнем с Мария до висотите на дух, където се вдишва чистия въздух на свръхестествения живот и може да се съзерцава най-автентичната красота – светостта:

„Възнасянето на Дева Мария с душа и тяло в небето е уникално и необикновено събитие, предопределено да изпълни с надежда и щастие сърцето на всяко човешко същество. Мария е сигурен знак на надежда и утеха. Този празник ни подтиква да вдигнем очи към небето; небе, но не от абстрактни идеи и плод на въображението, а небето на истинската действителност, която е Бог. Бог е небето Бог е крайната точка от която произхождаме и към която сме отправени” (15.8.2008)
  
Успение Богородично представя и тясната връзка между Дева Мария и Исус в „борбата срещу неприятеля до крайната победа срещу него”. Тази победа е израз на превъзходството на над греха и над смъртта, именно затова Мария е „предпазена от разрушението и гроба, за да бъде въздигната с душа и тяло към славата на Небесата. Това потвърждава и Папа Пий ХІІ, когато на 1 ноември 1950 провъзгласява догмата за Успението в апостолическата конституция „Munificentissimus Deus”. Възнесената на Небесата Мария „не се отдалечава от нас, а става още по-близка; Нейната светилна озарява нашия път и историята на цялото човечество”:

Привлечени от небесния блясък на Майката на Спасителя, нека се обърнем с доверие към Нея, която ни гледа отгоре и ни закриля. Всички имаме нужда от Нейната помощ и утеха, за да посрещнем ежедневните изпитания и предизвикателства; имаме нужда да я чувстваме майка и сестра в конкретните ситуации на нашето съществувание. За да достигнем и ние един ден същата съдба, нека и подражаваме във верността и към Исус и благородното служение към ближните. Това е единствения начин, за да предвкусим, още при земното ни поклонничество, радостта и мира на ония, които вече са достигнали вечната цел на Рая” (15.8.2007). 

dg/ rv